СОФИЯ/КИЕВ – Премиерът Николай Денков пристигна тази сутрин в Киев, за да изрази подкрепата на българското правителство за справедливостта, независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
България поддържа украинската формула за справедлив, всеобхватен и траен мир, основан на принципите на Устава на ООН и международното право, както и всички усилия за световна среща на върха за мир с възможно най-широка международна подкрепа, се посочва в съобщение на Министерския съвет.
Две години след началото на войната в Украйна, България препотвърди своята подкрепа с шествие в София, в което участваха стотици граждани.
Войната в Украйна е война за бъдещето на Европа, заяви председателят на българския парламент Росен Желязков.
Президентът Румен Радев призова да се търсят начини за прекратяване на военните действия и за пристъпване към преговори.
Трябва да си даваме сметка, че пътят, по който сме поели – да се търси военно решение, основано на победата на бойното поле, не дава резултата, който искаме. Напротив, дава стотици хиляди жертви и разруха, заяви държавният глава.
Министър – председателят Николай Денков изрази увереност, че един ден ще има правосъдие за всички военни престъпления срещу украинския народ.
Русия воюва срещу правото на мирен, щастлив и пълноценен живот на всеки гражданин на Европа, включително и на България. Русия не може да спечели тази война, каза премиерът Денков.
Министърът на отбраната Тодор Тагарев заяви, че заедно със съюзниците си, България остава решена да помага на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, за да победи.
Силна и независима Украйна е жизненоважна за стабилността на евроатлантическата общност и за националната сигурност на България, както и в целия регион, посочи министър Тагарев.
Украйна и украинският народ изключително високо оценяват политическата, военно-техническата, хуманитарната и човешката помощ от България, заяви посланикът на Украйна в София Олеся Илашчук. (23-26 февруари)
България разширява възможностите за пренос на газ към Румъния и Гърция
СОФИЯ – Българското правителство одобри обявяването на три енергийни проекта за разширяване на възможностите за пренос на газ към Румъния и Гърция.
На 19 януари тази година бе подписан меморандум между газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.
Целта на проектите е постигане на енергийна неутралност на България, отбелязва правителствената информационна служба. (22 февруари)
София ще бъде готова за еврозоната до края на годината
ГЕНТ – България получи силна подкрепа за влизане в еврозоната на срещата на министъра на финансите Асен Василев с председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард, председателя на еврогрупата Паскал Донахю, заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис и европейския комисар по икономика Паоло Джентилони на заседание на финансовите министри от ЕС в Гент.
България е изпълнила три от четирите изисквания за въвеждане на еврото, остава само инфлацията да бъде в необходимите рамки. Прогнозите на ЕЦБ и на ЕК показват, че това ще стане тази година. Министър Василев изрази очакване България да бъде готова да влезе в еврозоната догодина. Той допълни, че влизането в еврозоната изисква стабилна политическа среда и редовно правителство. (24 февруари)
ЕСП отправи препоръки към ЕК за отпускането на България на средства от ЕС
БРЮКСЕЛ/ЛЮКСЕМБУРГ – Европейската сметна палата препоръча на България евросредствата да се отпускат след изпълнение на реформите, свързани с принципите на правовата държава.
Институцията представи доклад, в който изследва връзката между изискванията за спазване на върховенството на закона и отпускането на средства от бюджета на ЕС. България е една от държавите, разгледани в него. Останалите са Гърция, Италия, Унгария, Полша и Румъния.
Неизпълнените досега ключови етапи на реформите, свързани с принципите на правовата държава, за България, Гърция, Италия и Румъния, не блокират всички плащания от европейския бюджет, но следва да бъдат изпълнени, преди да бъдат извършени плащанията в пълен размер, препоръчват от палатата.
България и Румъния бяха под наблюдението на Механизма за сътрудничество и проверка до закриването му миналата година, а наблюдението сега продължава по общия европейски механизъм за върховенството на закона. България и Румъния се обвързаха с условия за получаване на европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост, които се очаква да бъдат изпълнени в следващите две години.
При България и Румъния постигането на ключови етапи, свързани с предотвратяването и разкриването на измами и корупция, не е обвързано с предварителното отпускане на бюджетни средства, отчита Европейската сметна палата. ЕСП заявява, че не може да прецени дали този подход е обоснован.
В отговор ЕК е посочила, че прекратеният механизъм за сътрудничество и проверка „не е нито бюджетен инструмент, нито средство за защита на финансовите интереси на ЕС“. Механизмът целеше да помогне на Румъния и България при изпълнението на показатели, определени при присъединяването им към ЕС и никога не е бил част от правилата за върховенството на закона или цикъла на върховенството на закона. Прекратяването на този инструмент беше в
съответствие с неговата правна уредба и процедурни изисквания, допълва ЕК.
Няма връзка между механизма и европейските правила за обвързване на състоянието на законността с осигуряването на средства от европейския бюджет. Комисията не споделя оценката на ЕСП, че са налице незавършени реформи по механизма, които е трябвало да бъдат включени в „нови инструменти“. Реформите в Румъния и България продължиха и всички нови инструменти вече бяха в сила при закриването на механизма за сътрудничество и проверка, пояснява комисията.
При извършването на оценка по правилата за отпускане на бюджетни средства ЕК не установи за нито една от двете страни нарушения на принципите на правовата държава, които биха засегнали или има сериозна опасност да засегнат бюджета по достатъчно пряк начин, заявява ЕК. (22 февруари)
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.