Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ – Въвеждането на еврото е номинална промяна и няма връзка с увеличаването на инфлацията, посочват от Фискалния съвет на България в свой анализ, изследващ нивото на инфлация в няколко държави от еврозоната три години преди и три години след въвеждането на еврото.
Инфлацията не се причинява от самата смяна на валутата, а от реални фактори като военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика, посочват от Фискалния съвет.
Цените и доходите в страната се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че и страната ни беше в паричен съвет (валутен борд). Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените (инфлация) често е по-скоро психологическо, а не реално, пише още в анализа.
Фискалният съвет отчита, че преди въвеждане на еврото се наблюдава умерено до силно повишаване на инфлацията в разглежданите страни и по-конкретно – силно в Естония, отрицателно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия.
Първата година след въвеждането на еврото инфлацията се е повишила в три държави – Словения (+1,3%), Естония (+2,4%) и Латвия (+0,7%). В три държави инфлацията е намаляла – Словакия (-3,0%.), Литва (-0,9%) и Хърватия (-2,1%).
През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възстановяване на умерените нива във всичките шест държави.
От 1 януари 2026 г. България официално е 21-вият член на еврозоната. На 8 юли 2025 г. Съветът на ЕС гласува с единодушие последните решения, свързани с приемането на еврото в страната. С това процедурата бе изчерпана, след като по-рано същия ден Европейският парламент също одобри с голямо мнозинство доклада за въвеждането на единната европейска валута от България. (26.01.2026)
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.