СОФИЯ – Хармонизираната инфлация в България през 2023 г. възлиза на 8,6 на сто, като през март 2024 г. спада до 3,1 на сто на годишна база. Това се посочва в пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК).
Размерът на инфлацията да не превишава 3% е последното условие, което България трябва да изпълни за приемане в еврозоната и това се очаква до края на годината. За целта се предвижда София да поиска допълнителен доклад от ЕК наесен, тъй като е по-малко вероятно да изпълни условието до редовния доклад през юли.
Брутният вътрешен продукт на България през тази година ще нарасне с 1,9 на сто, а през 2025 г. – с 2,9 на сто, допълва ЕК. Основният двигател на растежа ще бъде вътрешното търсене, макар и частното потребление да се движи в умерени граници.
Износът се очаква да нарасне значително след първото тримесечие на годината, заедно с увеличението на външното търсене, вносът също ще се увеличи, насърчен от вътрешното търсене. Бюджетният дефицит на страната се очаква да възлезе на 2,8 на сто през 2024 г. и на 2,9 на сто през 2025 г. под натиска на увеличението на пенсии и заплати.
Общият държавен дълг през 2025 г. ще се увеличи до 24,6 на сто от БВП, прогнозира комисията. В документа се посочва, че спестяванията на домакинствата са се увеличили повече от потребителското кредитиране, което показва склонност към спестовност. Инвестициите са се увеличили, най-вече заради покупките на ново оборудване, докато вносът е спаднал.
През 2024 г. тенденцията се обръща и БВП започва да се повишава. Прогнозите са потреблението да нарасне до края на годината и през 2025 г., подкрепено от доброто състояние на пазара на труда. ЕК прогнозира продължаване на ръста на инвестициите, подкрепен от увеличение на възможностите за производство. (15.05.2024 г.)
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.