Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ – Европейският съюз (ЕС) допринася за около 90 процента от външното финансиране в България, отчита изследване за безвъзмездната чуждестранна помощ в страната от прехода насам, изготвено от Института за пазарна икономика (ИПИ). Изследването беше представено в Дома на Европа в София.
Анализът на ИПИ се базира на различни публично достъпни източници, разглежда външната помощ за България, без да е включено националното съучастие и не претендира, че прави оценка на ефективността на използването на плащанията, каза главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов. Данните показват, че външната подкрепа се увеличава след присъединяването ни в ЕС, което е свързано и с растежа на икономиката на страната.
От 1989 г. до края на 2024 г. България получава (по консервативни оценки) около 70 млрд. лева, а по предварителни оценки само за 2025 г. това са между шест – седем млрд. лева допълнително, каза Богданов. През последното десетилетие това са около 3 процента от средногодишния брутен вътрешен продукт. След присъединяването към ЕС това финансиране допринася за около 7 процента от приходите в консолидирания бюджет.
Данните показват и цикличност в управлението на средствата от бюджета на ЕС – в последната година, в която те могат да бъдат харчени, има пикове, които Богданов коментира като слабост на българското правителство, на администрацията и общините в управлението на средствата, защото по думите му по-логично би било да имаме едно равномерно усвояване на средствата.
Според данните най-голям дял – над 30 процента или близо една трета, от безвъзмездното финансиране отива за земеделие. Богданов каза, че е важно е да си представим 30 процента от 70 млрд. лева за този период, допълвайки, че това е мащабна инвестиция в българското земеделие и всеки анализатор и български данъкоплатец трябва да си задава въпроса доколко това допринася за по-ефективно земеделие в страната.
Между 10% и 15 процента от средствата са за транспортна инфраструктура, благоустройство и селски райони, околна среда, конкурентоспособност и иновации, близо 10 процента – за човешки ресурси. Вижда се, че всички сфери на социално-икономическия живот са били подкрепяни с безвъзмездно външно финансиране. Средствата са стигали, на практика, навсякъде, коментира Богданов.
Анализът на ИПИ разглежда и други източници на финансиране в България – програми по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия, Лихтенщайн), като за програмния период 2014-2021 г. средствата достигат 222 млн. лева. Най-много ресурси са насочени по програмата за намаляване на бедността и регионалното развитие и програмата за правосъдие – по над 50 млн. лева. Подкрепата за гражданското общество в България се осъществява чрез създадени програми за неправителствени организации – около 7 процента от общия планиран бюджет за периода 2014-2021 г., отчита анализът.
Щастлива съм, че ЕС чрез неговата солидарност е този, който най-много е допринесъл за развитието на България за периода от 90-те години до днешно време, каза ръководителят на Представителството на ЕК в страната Йорданка Чобанова. Тя допълни, че това е ресурс, който идва от всички данъкоплатци и неговата добавена стойност е в конкретни проекти, които се реализират, в реализирани, или пък в пропуснати ползи. (15 декември)
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.