Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.БРЮКСЕЛ – Запазването на добросъседските отношения, регионалното сътрудничество и помирението остават ключови за изграждането на споделено бъдеще, включително с добросъвестното прилагане на международни споразумения като Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Това се посочва в декларация, приета от държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС след общо заседание с колегите им от Западните Балкани.
Необходими са решителни допълнителни усилия за насърчаване на помирението и регионалната стабилност, за намиране и прилагане на окончателни, приобщаващи и обвързващи решения на регионалните и двустранните спорове и проблеми с партньорите, свързани с наследството от миналото, в съответствие с международното право и установените принципи, включително Споразумението за въпросите на наследяването, и оставащите случаи на изчезнали лица и военни престъпления, пише в документа.
Войната, предприета от Русия срещу Украйна и нарастващите геополитически предизвикателства подчертават необходимостта от все по-силни връзки между ЕС и Западните Балкани. Потвърждаваме отново пълния си ангажимент към перспективата за членство в ЕС на Западните Балкани. Разширяването е реалистична възможност, заявяват лидерите.
В изявление на председателя на Европейския съвет Антонио Коща се посочва, че в последните 12 месеца е постигнат добър напредък по пътя на Западните Балкани към ЕС.
Той приветства стъпките на Република Северна Македония за подобряване на регионалната свързаност и изразява надежда за реален напредък през 2026 г.
Нерешени въпроси с Република Северна Македония (РСМ) нямаме, заяви българският министър-председател в оставка Росен Желязков пред български журналисти в Брюксел, след годишната среща ЕС-Западни Балкани.
Позицията ни винаги е била принципна – не водим никакви спорове с РСМ по въпроси, свързани с т. нар. компромис от юли 2022 г., това вече е общоевропейска позиция, заяви премиерът Желязков.
През 2022 г. бе прието т. нар. френско предложение, задължаващо Скопие да впише българите в конституцията си като държавотворен народ, което още не е изпълнено.
Нашата позиция като страна член е всяка страна кандидат за член на ЕС, на базата на собствените си заслуги, да бъде оценявана за напредъка си, а не от отделна страна членка, добави Желязков.
Считаме, че оценката за напредъка за отваряне на клъстър 1, който е свързан с преговорната рамка, показва известно колебание от страна на колегите в Скопие, но това не е въпрос, по който ние даваме своето мнение и отношение, заяви още българският премиер. (17.12.2025)
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.