el flag go to the original language article
This article has been translated by Artificial Intelligence (AI). The news agency is not responsible for the content of the translated article. The original was published by AMNA.

Какво свързва Александруполис с нос Канаверал? Ако всичко върви по план, на 19 ноември 2025 г. ракетен носител Falcon SpaceX 9 ще напусне повърхността на Земята от Space Launch Complex 40 (SLC-40) на нос Канаверал в САЩ и отговорът ще научи всеки грък. Обикновеното изстрелване на SpaceX, само че между многото, различни по размер сателити, които ще транспортира повторно използваемата ракета, този път ще има специален контейнер с гръцки нано-сателит.

След като достигне предварително определената височина, докато ракетата ще е пътувала със скорост, надвишаваща 20 000 км/ч, този контейнер с гръцкия нано-сателит ще бъде „освободен“ от контейнера – т.е. това е системата за разполагане на кубсати на специализираната компания Exolaunch TestPod – и гръцкият нано-сателит ще бъде оставен в космоса. Това е моментът, в който на височина 510 километра от повърхността на Земята MICE-1 вече ще бъде в Космоса…

Ако всичко се случи, както е проектирано от създателите му, MICE-1 в рамките на осем до десет седмици ще бъде на определеното място и ще даде „присъствие“ на създателите си, техниците на гръцката Prisma Electronics, която е базирана в граничния Александруполис. Нано-сателитът тогава ще бъде активиран, ще започне да получава енергия от слънчевите си панели, ще оживее и ще бъде локализиран от Земната станция.

Тази инициатива за създаване в сектора на високите технологии започна през 1991 г. от трима братя и през 2025 г. е сигурно, че намира граничарите по-щастливи от всякога. „Нашата инициатива вече е успешна. MICE-1 е построен, готов е и в момента е в САЩ, за да бъде изстрелян, след като получи зелена светлина от ESA. Работи безупречно в лабораторията, премина финалния приемен преглед и се подготвяме да се насладим на изстрелването и следващите етапи от това пътуване с високи технологии, което започна за нас с гръцки знания“, заяви в интервю за радиото на АПЕ-МПЕ „Агенция 104,9 FM“ и в предаването „Специални мисии“ г-н Христос Йордамлис, изпълнителен директор на Prisma Electronics.

От Александруполис до Космоса

Космосът не „разбира“ какво означават географските граници и днешната космическа ера това потвърдява с акцент. „Сателитът MICE-1 е първият гръцки нано-сателит, разработен от компанията Prisma Electronics, като акронимът MICE-1 е създаден от състава Maritime Identification & Communication systEm-1. Това е нано-сателит, проектиран за морска идентификация и комуникации с използване на технологии на Интернет на нещата (Internet of Things – IoT)“, заяви г-н Йордамлис, който описва сложна, но малка по размер конструкция, която интегрира възможности за анализ на данни с използване на машинно обучение, както и напреднали криптографски техники за безопасна предаване и анализ на данни.

Както обяснява, този първи MICE се опитва да направи реалност влизането на Гърция в новата ера на нано-сателитни приложения с морска ориентация в космическото пространство с практическо приложение на пазара. За мисията MICE-1 беше необходимо, както обяснява, да се справи в сътрудничество с компетентното министерство и с отсъствието на рамка, за да се получат необходимите разрешителни от Световната организация по телекомуникации, докато много етапи, като транспортирането на MICE-1 до Германия за изчерпателни тестове, трябваше да бъдат завършени, за да може сателитът да „може да функционира в невероятно суровите условия, които съществуват в Космоса“.

„Това е сателит, който е проектиран изцяло, за да отговаря на нашите нужди. Използвахме максимално възможността, която ни беше предоставена от Министерството на цифровото управление, с финансиране от Ελλάδα 2.0 и сътрудничество с Европейската космическа агенция, така че нещо, което видяхме, че е необходимо за системата LAROS, която инсталираме на много кораби в търговското корабоплаване, да го приложим на практика и да можем да имаме собствен изследователски сателит, за да можем да изследваме авангардни технологии, да можем да проектираме бъдещи услуги, които да могат да предоставят повече конкурентни предимства на системата LAROS и нейното приложение в търговското корабоплаване“, обяснява г-н Йордамлис.

Системата LAROS като интегрирана система за дистанционно наблюдение на ефективната работа на кораби е инсталирана днес на над 800 кораба по света и технологията на този нано-сателит, който е създаден в Александруполис, представлява амбиция, развитието на съзвездие (т.е. constellation) от нано-сателити. Сателитната станция в Демокритовия университет на Тракия ще комуникира на две честоти с MICE-1 и така ще има обмен на пакети информация, за да се извърши тяхната обработка на земята. „Колкото по-добре се прави това, толкова по-добре можем да проектираме в бъдеще по-добри услуги“, обясни изпълнителният директор на Prisma Electronics.

Университет и бизнес

MICE-1 се намира в камерата на Exolaunch в съоръженията на SpaceX и след няколко дни ще направи първия си скок в празното пространство за… доброто на технологичната еволюция, произведена в Гърция. „От много години търсехме доставчик в космоса, който да може да предостави услуги на определено ниво, нещо, което не беше възможно за спецификациите, които искахме да имаме, и така планирахме следващите стъпки. Когато тази възможност се предостави, инженерите на компанията имаха не само финансов инструмент, но и специалисти в световния космос. Така те можеха да развият плана, да се осигурят материали, да се проведат тестове, завършване и финални проверки за такъв сателит, и така той да има съществуване, да получи зелена светлина от ЕОП и SpaceX и да поеме по пътя, за да влезе в орбита…“, заяви г-н Йордамлис. Според изпълнителния директор на Prisma Electronics, този сателит има системи, които ще помогнат в анализа на системите, които притежава за оптималната му производителност на един кораб.
За проектирането и реализирането на MICE-1 беше необходима непосредствена и косвена участие на повече от 40 инженери на компанията, докато имаше и тясно сътрудничество с Демокритовия университет на Тракия (ДПТ) за функционирането на основната Земна станция, както и сътрудничество с европейски компании, Endurosat, GoSpace и IC-SPACE, докато целта на екипа зад MICE-1 е създаването на съзвездие от нано-сателити автономно, но и чрез сътрудничества.

„Сътрудничихме добре с ДПТ и помогнахме и ние да изградят своя собствен нано-сателит в сроковете, да преминат своите тестове, така че заедно една компания с университет да правят неща по различен начин, които излизат извън логиката на обичайните практики в Гърция“, добави г-н Йордамлис, който подчерта, че същото сътрудничество продължават хората на компанията в усилия и с АПТ, както и с други университети в Гърция, „в опит да накарат младите хора в страната да знаят, че в Гърция има технологии, има бизнес, който инвестира в хората и в екипите, които правят невъзможното, възможно“, подчерта г-н Йордамлис.

Гърция и зрялото й скок в Космоса

„Тази година имахме значителни етапи. Имахме така премиера, който посети компания, която произвежда микросателити в Гърция, новина, която се синхронизира с образа на гръцка екосистема на космическите технологии, за която говорим в радиото на АПЕ МПЕ през последните години. В същото време видяхме как технологията привлича нови учени в сферата, гърци, които са напуснали Гърция и искат да се върнат обратно. Най-важното е, че виждаме компании, които произвеждат иновации в сферата“, подчертавайки в интервю за радиото на АПЕ-ΜΠΕ „Агенция 104,9 FM“ и в предаването за военни, отбранителни и аерокосмически технологии,

„Специални мисии“ от страна на д-р Атанасий Порос, председател на Сдружението на гръцките индустрии за космически технологии и приложения (ΕΒΙΔΙΤΕ). Г-н Порос обясни как технологията привлича нови учени в сферата на космическите конструкции, гърци, които са напуснали Гърция и се връщат, докато в същото време произвежда иновации в Гърция, която в момента реализира програма „която инвестира в сектора над 250 милиона евро“. Според г-н Порос в момента в Гърция има четири различни линии за сглобяване и сертифициране на микросателити, реалност, която представлява „стъпка за по-нататъшно издигане“ в сектора на аерокосмическите технологии, нещо, което представлява „мечта за хората в сферата“ преди пет години, както подчерта.

Той добави, че се подготвя и държавна инфраструктура, която ще поеме сертифицирането на тези типове сателити в Гърция, преди да излетят в Космоса, „скок, който не си представяхме, тъй като преминаваме от създаването на подсистеми на сателитите към индустрия, която говори за интегрирана „система“, сателита и завършването на процеса до изстрелването в Гърция“, обясни председателят на ΕΒΙΔΙΤΕ.

„Също така е много важно, че тази година започнахме да изстрелваме гръцки сателити в Космоса, началото на това стана с университета в Тракия с неговия собствен кубсат, който беше построен в Гърция и през следващите месеци, на всеки два месеца, ще имаме изстрелване на гръцки кубсати, докато достигнем броя от дванадесет“, описа г-н Порос. „Представете си, че до сега говорехме за страна, която иска да влезе в сферата на аерокосмическите технологии, да създаде съответната инфраструктура и стойностна верига, и сега това в много голяма степен е постигнато.

Гърция с гръцки ръце и гръцки учени в момента произвежда микросателити, които постепенно изстрелва в Космоса и започва да създава цялата тази инфраструктура, за да се създаде търговската марка, която всички искаме, „Космически технологии, произведени в Гърция“, която ще показва възможностите, които се развиват“, добави г-н Порос, който подчерта, че в страната в момента се произвеждат 12 микросателита, които, както обясни, ще функционират оперативно, т.е. ще получават изображения, които ще се изпращат в Гърция, където ще се извършва обработка и производство на резултати, програма, която трябва, добави, да има продължение.

„Текст на стратегията за Космоса е необходим. Космосът функционира с дългосрочно планиране и всичко, което ще бъде създадено, трябва да бъде запазено, през 2027, 2028, 2029, трябва да планираш следващото поколение микросателити, които ще заменят тези, които ще бъдат изстреляни през следващите месеци“, заяви г-н Порос.

Г-н Порос говори за узряването на конкретната екосистема, сътрудничеството на университетите с индустрията, за да се създаде индустриална, иновационна база в Гърция, докато обясни, че и международните условия награждават усилията, които са направени в посока на космическите технологии.

„Космосът започва да създава нова икономика на глобално ниво, компании изграждат вече бизнес активност и така можеш и като страна да узрееш вече технологична инфраструктура и да дойде развитието“, добави г-н Порос. „Развитието не идва само по себе си. Колкото и да се случва космосът да е „тренд“, ако нямаше основата, инфраструктурата и предварителната работа в страната, за да се абсорбира конкретното развитие, щяхме да бъдем просто наблюдатели“, допълни председателят на Сдружението на гръцките индустрии за космически технологии и приложения.

Тракия, Гърция, Европейски съюз и Космос…

Предстоящото изстрелване на MICE-1 е свързано с европейските решения за сателитни технологии, като Гърция е държала флага им вече години наред над геостационарни сателити. „Европейският космически пазар се развива. Европа е започнала да инвестира в свои технологии, които трябва да се отнасят или за геостационарни сателити, или за сателити с междинна орбита, или за сателити с ниска орбита – Low Earth Orbit (LEO), като нано-сателитите“, заяви в радиото на АПЕ ΜΠΕ г-н Христодулос Протопапас, изпълнителен директор на Hellas Sat.

„Не е случайно, че в новия период на ЕС Космосът заедно с ‘Оборона’ са поставени под един комисар, Андрюс Кубилиус. Изглежда, че курсът в ЕС по някои въпроси се променя и така, например, Германия и Полша и други големи по население страни се движат, за да имат изцяло свои сателити или сателитни комуникации, но Гърция има голямо предимство, тъй като Hellas Sat и останалите три сателитни организации, които са останали в Европа, могат да помогнат в този сектор“, добави служителят с две и половина десетилетия опит в сферата.

Системите за сателитни комуникации и ЕС

„В Европа имаше One Web на Eutelsat и тук напоследък се развиват събития за замяна на сателитите, но ЕС трябва да знае, че трябва да вложи дълбоко ръка в джоба и да продължи да финансира такива възможности, тъй като на всеки пет години тези сателити ще бъдат заменяни, тъй като се намират в ниска орбита, където имат живот около 5 до 6 години, тъй като след това преминават по-ниско и се унищожават.

На глобално ниво такива системи за сателитни комуникации започнаха да показват активност, тъй като освен Starlink, и Amazon подготвя свой собствен съзвездие от сателити. Като опция в ЕС и европейската структура съществува изграждането на сателити с междинна орбита – Medium Earth Orbit (MEO), сателити, които се намират между 2 000 и 36 000 километра от повърхността на Земята.

Това е технология, която по своята същност изисква по-малък брой сателити, но за европейския проект е необходима смела финансова подкрепа, както и време. Време за изграждане на сателитите, за „издигане“, за координиране, за определяне на кои ще бъдат финансирани за това, как ще получат парите, как ще се създадат консорциумите. Много е приятно, че вече има производствени възможности, дори и на ниво нано-сателити.

В ЕС е създаден план за IRIS² Satellite Constellation, но става въпрос за консорциум, който е създаден с предишната представа за събитията и не взема предвид последните събития относно сателитните телекомуникации.

В същото време Европа трябва да използва и сателитите в геостационарна орбита, които продължават да предоставят важни услуги и по отношение на стратегическото им значение в много случаи по-важни от системата на Илон Мъск“, обясни г-н Протопапас, който обясни как десетки учени работят в Гърция и управляват сателитите Hellas Sat, докато завършват спецификациите на Hellas Sat 5.

„Сателитната технология е свързана и с въпроса за сигурността на комуникациите. Геостационарните, например, сателити се контролират от европейска територия и страните могат да контролират функционирането на такива сателити за телекомуникации и да се чувстват по-сигурни, докато тези сателити имат продължителност на живот около 15 до 20 години, в които се предоставя непрекъсната комуникация. Това е инвестиция от около 250 милиона евро, която така ще се изплаща, например, от ЕС с темп около 20 милиона на година, докато съзвездие от сателити с ниска орбита, за да предостави непрекъсната услуга, трябва да се състои от стотици сателити, които са едновременно в орбита и трябва да се заменят на всеки пет години.

Всички събития във всеки случай водят до технологични скокове в космическата технология и е важно гърците да знаят, че в страната им се правят впечатляващи стъпки. В крайна сметка се планира Hellas Sat 5 да бъде първият оперативен проект на сателит, който се занимава с лазер, преминаващ през атмосферата и оптични комуникации, които не са интервенционни, са безопасни и бързи. Космическата технология укрепва страната като цяло“, отбеляза г-н Протопапас. (15/11/25)