Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.

Костинброд/Брюксел – Президентите на България Румен Радев и на Сърбия Александър Вучич участваха в откриването на строителството на връзката между газопроводите на двете страни на българска територия.

Този проект е пример как устойчивото ни сътрудничество с Европейската комисия води до взаимни ползи не само за нашите страни. Той дава нови възможности на региона чрез реална диверсификация и сигурност на доставките. Пример е за успешно прилагане на европейската стратегия за достъпна енергия.

президентът Румен Радев

За свързването на газопреносните мрежи предстои строителство на газопровод с обща дължина около 170 километра, от които около 62 километра са в България. Това е проект, финансиран от механизма “Свързана Европа”.

Сръбският президент Александър Вучич изрази надежда, че работата ще приключи до октомври.

Искам да благодаря на вас от ЕС за голямата подкрепа. Получихме безвъзмездна помощ от 49 милиона евро и още 25 милиона евро се финансират от Европейската инвестиционна банка. България получава 218 милиона евро. Не можем дори да мечтаем да получим толкова за енергийна инфраструктура, но някога ще ни се случи и на нас, сърбите. Ние умеем да бъдем благодарни, когато някой ни дава парите на данъкоплатците.

президентът Александър Вучич

Европейската комисия даде одобрение и за изграждането на близо 33 километра от новата автомагистрала „Европа“ в участъка, свързващ контролно-пропускателен пункт „Калотина“ на границата със Сърбия и околовръстния път на София. 

Инвестицията е за на над 183 млн. евро от Кохезионния фонд на ЕС. Проектът се финансира по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.

Участъкът между Калотина и Софийския околовръстен път е част от основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T). (1 февруари)

ЕС очаква правосъдие за нападението над българин в Охрид

Скопие/Брюксел – Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел осъди нападението в Охрид срещу българина Християн Пендиков

Уверен съм, че виновните ще бъдат изправени пред правосъдието, добави той. Същевременно чуваме неприемливи изказвания от политици националисти, с които се насажда омраза и се подстрекава към насилие. Това може само да задълбочи напрежението и не допринася за духа на добросъседство.

Жозеп Борел

Напоследък видяхме нарастване на напрежението между РСМ и България с неприемливи инциденти и провокации, посочи Борел. Решително осъждам всеки призив към насилие. Съвместната работа за създаване на дух на диалог и взаимно уважение е от съществена важност, това е европейският начин, така е изграден ЕС, обобщи той.

Междувременно македонският вътрешен министър Оливер Спасовски обеща след среща със своя български колега Иван Демерджиев, че неговата страна ще вземе всички мерки, за да бъде осигурен ред при предстоящото съвместно събитие с представители на България в Скопие.

Демерджиев е получил уверения, че случаят с посегателството над секретаря на сдружението “Цар Борис Трети” Християн Пендиков в Охрид ще бъде разследван обективно и цялостно.

Със сигурност бъдещето на двете държави е свързано с Европа, но е важно да се знае, че езикът на омразата не е пътят към Европа. Европейските държави споделят ценности и това е нашият път, за да има стабилност не само в региона, но чрез това да гарантираме стабилност и сигурност в цяла Европа.

министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев

Пендиков бе нападнат и пребит в Охрид от неизвестни досега извършители. Това бе поредното посегателство над македонски граждани с българско самосъзнание, като досега бяха произнесени единствено условни присъди. (30-31 януари)

Политически групи в ЕП подкрепят европейско финансиране за оградата по границата между България и Турция, ЕК е готова да даде средства за “физическа инфраструктура”

Брюксел – Европейският парламент обсъди въпроса с миграцията, като няколко политически групи подкрепиха призива Европейската комисия да отпусне средства за оградата между България и Турция.

Според групата на Европейската народна партия „оградите и стените не са табу”. На обратното становище е групата на Социалистите и демократите, според която изграждането на стени е подкрепяно от десницата и крайната десница, но не решава проблемите.

Групата „Обнови Европа“ поиска незабавно облекчаване на обстановката по външните граници. Зелените упрекнаха председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че предлага план за превръщането на Европа в крепост.

Според групата „Идентичност и демокрация“ предложенията на ЕК са „реалистични“, защото е необходимо усилията да бъдат насочени към защитата на външните граници.

Европейските консерватори и реформатори упрекнаха ЕК за твърденията, че в европейския бюджет няма средства за стени по границите. Левите обвиниха крайната десница, че насажда ксенофобия заради „несъществуваща миграционна вълна”.

Имаме общ интерес от силни външни граници, най-належащо е положението по сухопътната граница между България и Турция. Можем да подсилим границата със средства за управление, можем да осигурим инфраструктура и оборудване като дронове и радари, както в последните години направихме за Румъния, Испания, Гърция и Полша, можем да увеличим присъствието на Фронтекс

председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен

Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон заяви в интервю за агенциите от Европейския нюзрум, че не изключва изцяло възможността ЕС да осигури финансиране за „физическа инфраструктура“ за опазване на външните граници на ЕС. 

По нейните думи изграждането на такава инфраструктура не е решение на проблемите с миграцията. Йохансон отбеляза, че Съветът на ЕС е намалил почти двойно поисканите от Европейската комисия средства за въпросите с миграцията и бюджетът е сведен до седем милиарда евро до 2027 година.

Инвестираме в гранична охрана и ще продължим, но издигането на стени не е доброто решение. 

еврокомисар Илва Йохансон

По думите на еврокомисаря ЕК би могла да съгласува действията на държавите от ЕС, които доброволно пожелаят да подкрепят подобряването на състоянието на външните граници. (31 януари – 1 февруари)

Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.