Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ/ВАРШАВА – Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния подписаха общо заявление за удължаване на ограничениятa за вноса на зърнени стоки от Украйна в тези пет страни до края на годината, съобщи полският министър на селското стопанство Роберт Телус след среща във Варшава.
Петимата министри заявяват, че подкрепят възможността украинското зърно да преминава през техните страни, за да стига до там, докъдето е необходимо, но ще запазят забраната за внос в посочените държави до края на тази година.
С изключение на България, всички тези страни имат сухопътна граница с Украйна. Тази седмица Русия се оттегли от споразумението за пренос на украинско зърно през Черно море.
Петимата министри остават единни в защитата на конкурентоспособността на земеделските производители, каза българският министър на земеделието Кирил Вътев, който се включи онлайн от София в среща във Варшава, съобщи Министерството на земеделието и храните.
Министрите обсъдиха възможностите за подобряване на превоза на украински земеделски стоки през т.нар. коридори на съпричастността. Те разговаряха за възможните мерки за осигуряване на справедливи правила на конкуренция за земеделците в ЕС и страните, кандидатстващи за присъединяване, включително удължаването на ограничителните мерки за вноса от Украйна и след 15 септември.
Участниците в срещата се обединиха около мнението, което се очаква да бъде представено на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие на 25 юли в Брюксел. (19 юли)
В Съда на ЕС може да бъде внесен иск заради неприемането на България и Румъния в Шенген
БРЮКСЕЛ – Европейската комисия или Европейският парламент (ЕП) могат да внесат иск в Съда на ЕС заради това, че досега няма решение на Съвета на ЕС за приемането на България и Румъния в Шенген. Това заяви пред комисиите на ЕП по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, и по петициите, независимият експерт доктор Стефан Саломон от Амстердамския университет.
По неговите думи в случая може да бъде използван чл. 265 от договора за ЕС. В този текст е записано, че при нарушение на европейското законодателство заради бездействие или при въздържане от приемане на решение, посочените институции могат да се обърнат към Европейския съд.
България и Румъния изцяло прилагат правото на Шенген, ветото на Австрия и Холандия повдига въпроса дали изискванията за присъединяване към пространството без гранични проверки са твърди, или разтегливи, заяви Саломон. По неговите думи не съществуват допълнителни правни изисквания, освен тези, които България и Румъния изпълняват от 12 години.
Корина Улрих, представител на отдела по миграция и вътрешни работи на Европейската комисия, посочи, че комисията работи с Испанското председателство на Съвета на ЕС за взимане на решение до края на годината.
ЕП прие досега няколко призива за разширяването на Шенген с България и Румъния – последният, от 12 юли, бе подкрепен с 526 гласа „за“, 57 „против“ и 42-ма въздържали се.
Трябва да си свършим домашната работа, заяви премиерът Николай Денков пред български журналисти в Брюксел, където участва в срещата ЕС-Латинска Америка. Той посочи, че е възможно наесен да има нова мисия от европейски експерти за проверка на изпълнението на задълженията по охрана на външните граници на ЕС. По неговите думи може да се очаква, че въпросът за разширяването на Шенген ще остане в правомощията на служебното правителство в Хага. (17-18 юли)
България и Австрия обсъждат увеличаване на икономическото сътрудничество
СОФИЯ/ВИЕНА – Министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов разговаря онлайн с австрийския министър на труда и икономиката Мартин Кохер. Двамата обсъдиха възможностите за повишено икономическо сътрудничество и очакваните ползи за инвеститорите и бизнеса от двете държави от приемането на България в Шенген. От Министерството на икономиката и индустрията съобщиха, че двамата министри са разговаряли за ключовите области на взаимодействие – микроелектрониката, автомобилното производство и добива на чиста енергия.
Австрийските дружества са сред най-големите инвеститори в България – преките чуждестранни инвестиции от Австрия са за над пет милиарда евро, 350 австрийски дружества работят у нас, каза министър Богданов.
Оценяваме съществуващите икономически отношения между нашите страни и имаме интерес от това сътрудничество, заяви министър Кох.
За първото тримесечие на 2023 г. стокообменът с Австрия е 587,4 млн. евро, това е ръст от 22,8%, посочи българското министерство. Българският износ достига 255,6 млн. евро (ръст от 27%), а вносът нараства с 19,8% и е 331,8 млн. евро. (19 юли)
Едва шест на сто от българите са уверени, че ще живеят спокойно с пенсията, която ще получат
БРЮКСЕЛ – Едва девет на сто от гражданите на ЕС и шест на сто от хората в България изразяват пълна увереност, че ще живеят спокойно с пенсията си, 33 на сто (22 на сто от българите) са по-скоро спокойни, 32 на сто (36 на сто в България) не са много убедени, а 22 на сто (33 на сто от българските граждани) изобщо не са уверени, че пенсията им ще стига за спокоен живот като пенсионери. Това показват данните от проучване на Евробарометър, представени от Европейската комисия.
Всеки четвърти българин (24 на сто) и всеки трети от останалите граждани на ЕС (33 на сто) заявява, че може да се справи сам поне шест месеца, ако престане да получава сегашните си доходи. Почти всеки пети (18 на сто) в ЕС (16 на сто в България) може да се справи от три до шест месеца, девет на сто (12 на сто от българите) могат без помощ в продължение на един месец, 16 на сто (23 на сто от гражданите в България) заявяват, че нямат спестявания, на които да разчитат в такъв случай.
Около една четвърт от европейците показват слаби познания по финансовите въпроси, сочат още данните. Въпреки това в ЕС (65 на сто) и в България (67 на сто) успяват да подберат правилно финансови услуги, да управляват разходите си и да постигат финансови резултати, показва проучването. Според данните в ЕС едва 18 на сто (20 на сто в България) дават слаби отговори на въпроси, свързани с финансови познания и поведение по отношение на финансите. Над половината (52 на сто) в ЕС и 62 на сто от българите оценяват финансовите си познания като „средни“, пет на сто се възприемат като добре образовани, а 12 на сто (пет процента в България) – като слабо образовани.
Повечето българи (42 на сто) и 36 на сто от останалите в ЕС се чувстват уверени в използването на цифрови финансови услуги, 33 на сто (41 на сто в ЕС) са достатъчно уверени, а за 14 на сто този вид услуги е неудобен. Малко под 10 на сто казват, че се затрудняват да използват електронни финансови услуги.
Около една трета от участниците в допитването не са много сигурни или са сигурни само донякъде, че финансовите съвети, които получават от банка или застраховател, са в техен интерес. (18 юли)
Този обзор представлява редакционен подбор от материали на европейски теми, изготвен от БТА. Редакционната отговорност за тази публикация е на БТА. Излиза в понеделник и четвъртък.