go to the original language article
Брюксел (АНСА) – Железопътна мрежа с висока скорост – която да бъде напълно европейска – да бъде реализирана до 2040 година. Това е целта, представена от Комисията с пакет, който предвижда различни законодателни мерки, някои от които вече са в ход. Трансевропейската мрежа ще бъде реализирана с комбинация от нови линии и вече съществуващи, но обновени маршрути, така че да свърже столиците и основните градове на континента – от изток на запад, от север на юг, без да се пренебрегват страните кандидати за влизане в клуба.
Важна новина обаче ще дойде още през 2026 година: възможността да се закупи лесно, онлайн, билет за пътуване с влак из цяла Европа. С други думи, евро-билет. „Има всички предпоставки за създаване на по-бърза железопътна мрежа на достъпни цени, с много значим аспект на кохезия“, каза изпълнителният вицепрезидент на блуселизираното правителство, Рафаеле Фитто, до комисаря по транспорта Апо́столос Цицикостас.
„Този план ще сближи гражданите, така че Европа ще бъде по-единна и ефективна“. Нека започнем от края, защото ЕС има нужда да мечтае. Ако всичко върви по план, след малко по-малко от 15 години ще бъде възможно да се пътува от Талин до Рига за 1 час и 45 минути и от Рига до Вилнюс за около 2 часа (в момента отнема съответно 6 и 4 часа). За да останем на север, времето за пътуване между Копенхаген и Берлин ще бъде намалено от 7 на 4 часа. В Централна Европа, пътуването от Берлин до Виена през Прага ще премине от над 8 на 4 часа и 30 минути.
В Югоизточна Европа, между София и Атина ще отнеме 6 часа вместо над 13 в момента, докато Будапеща ще бъде свързана с Букурещ за 6 часа и 15 минути вместо за 15, както е сега. На югозапад, времето за пътуване между Мадрид и Лисабон ще бъде намалено от 9 на около 3 часа, а между Мадрид и Париж от 9 часа и 50 минути на 6.
Накрая, на юг, ще се пътува от Мюнхен до Рим за само 6 часа. В крайна сметка, влакът ще бъде по-конкурентоспособен от самолета по много маршрути, като се има предвид удобството на централната локация, и това ще позволи на Европа да намали допълнително своите емисии: не само в сектора на пътниците (ще има положителен ефект върху нежното пътуване, например с връщането на спалните вагони), но и в товарния сектор, с повече капацитет в мрежата (5 ноември).