СТРАСБУРГ – Пълна забрана на ТикТок не е решение на проблема, смятат българските евродепутати. В деня, в който Европейската комисия започна официално разследване срещу социалната мрежа заради изборите в Румъния, темата бе широко разисквана и в пленарната зала на ЕП в Страсбург. След дебата БТА потърси за коментар български евродепутати от различните политически групи. Те се обединиха около становището, че пълна забрана на ТикТок не е решение на проблема, но бяха на различно мнение дали е нужна строга регулация на социалните мрежи.
“Не смятам, че ако превърнем социалните мрежи в забранен плод, ще спрем тяхното влияние”, каза евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Ева Майдел. “Не вярвам, че можем да повлияем върху алгоритмите или чатботовете само като налагаме глоби върху технологичните компании. Трябва да имаме по-засилено законодателство”, допълни тя. Майдел определи случилото се в Румъния като манипулация, подкрепена от Русия и не изключи подобен сценарий за страни като България, Австрия или Германия.
Кристиан Вигенин от Прогресивен алианс на социалистите и демократите – БСП настоява за по-стриктни регулации за алгоритмите, използвани от ТикТок. “Трябва да се знае начинът, по който функционират, как са създадени, как проследяват нашата дейност и какво ни продават. Не е въпросът само да забраним ТикТок и да отменим изборите. Въпросът е да видим кои са хората, които гласуваха за Калин Джорджеску в Румъния. Не ми казвайте, че само, защото някой е видял видеа в ТикТок, е решил да гласува за него. Не става така.”, убеден е Вигенин.
За разлика от него Петър Волгин от Европа на суверенните нации -“Възраждане” е подозрително настроен към всякакъв тип регулации. По думите му зад тях стоят забранителни инстинкти. Според Волгин, ако бъдат регулирани, социалните мрежи ще станат по-подчинени, а не по-отговорни или безопасни. “По същия начин можем да обвиним производителите на ножове, че те са виновни заради това, че има убийства с ножове. Но ножовете не са виновни. Хората ги използват. Работата не е там ти да забраняваш социалната мрежа, защото посредством нея има някакви опасни практики. Работата е да накараш хората да не се поддават на лошите влияния. Същото е като с атома. Имате атомна бомба, но имате и атомни електроцентрали. Едното е добро, другото не е”, каза Волгин.
Подобно сравнение направи и Ивайло Вълчев от групата на Европейските консерватори и реформисти – “Има такъв народ”. “Това е все едно да говорим за оръжията. Едно оръжие не убива само по себе си. Един пистолет или един автомат не гърми, без никой да го държи и да го натисне”, отбеляза той и допълни, че проблемът не е в платформите, а в хората. Ивайло Вълчев обясни още, че техническият проблем с ТикТок е, че не се знае къде се пазят неговите данни и къде са разположени неговите сървъри, но допълни, че пълна забрана на ТикТок би била първосигнална реакция. “Много е важно да не се затварят канали, по които човек може да изрази мнението си, да получи информация. Това е основно човешко право”, каза Вълчев.
И според Никола Минчев от групата “Обнови Европа” – “Продължаваме Промяната” пълна забрана на една или друга социална мрежа не е решение на проблема. “Винаги бих дал примера със сухия режим в САЩ. Довел ли е до липсата на консумация на алкохол? Не. Довел е до нелегална продажба на алкохол. Така че много трябва да внимаваме, дали ако наложим пълна забрана, всъщност не отваряме кутията на Пандора отнякъде другаде”, коментира той.
Според него дезинформацията и хибридните атаки си остават патент на руснаците. “Защо? Защото на тях им липсва притегателната сила, която има ЕС и като цяло Западният свят. Когато ЕС се обърне към гражданите открито и публично, към гражданите на Молдова или на Грузия, когато ЕС се обърне към гражданите на такива държави с призив да гласуват за проевропейския път на тези държави, че тук ние ще споделяме общи ценности и, естествено, шансът за сходен стандарт е много голям, това значи нещо, има своята притегателна сила. Понеже на Русия ѝ липсва такава притегателна сила, тя е принудена да “придърпва” страни с алтернативни методи, с такива хибридни атаки”, каза Никола Минчев. (18 декември)
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.