go to the original language article
Брюксел – Все още няма някакво споразумение или удовлетворение по отношение на новата обща селскостопанска политика на ЕС. Това заяви в сряда вечер в Брюксел министърът на земеделието на Словакия Richard Takáč (Smer-SD) след срещата на министрите на земеделието от страните в ЕС с трима еврокомисари. Дискусиите бяха насочени към бъдещето на европейското земеделие и продоволствената сигурност, информира кореспондентът на TASR.
Richard Takáč посочи, че възприема срещата в сряда като обмен на политически мнения относно бъдещата обща аграрна политика и споразуменията с трети страни. Той уточни, че набързо свиканата среща в Европейската комисия (ЕК) е била поради протестите на европейските фермери заради търговското споразумение с държавите от Mercosur и че агроминистрите са получили възможност да се изкажат относно финансирането на общата аграрна политика в рамките на бъдещата многогодишна финансова рамка.
„Все още няма някакво споразумение или удовлетворение с новата обща селскостопанска политика. И по отношение на споразуменията с трети страни има въпроси, затова изискваме от Еврокомисията все още някакви стъпки и решения“, обясни той.
Той добави, че не се е говорило само за Mercosur, защото за Словакия по-голям проблем е споразумението с Украйна и много високите квоти, определени за някои стоки.
Председателката на ЕК Ursula von der Leyenová преди срещата в сряда предложи държавите членки да могат по-рано да усвоят някои селскостопански фондове от бъдещия дългосрочен бюджет на Съюза (2028 – 2034 г.) в размер на 45 милиарда евро. Takáč твърди, че от нейното писмо министрите „нищо ново не са научили“ и че нищо допълнително не се предлага на сектора на земеделието.
„Госпожа председателката говори само за това, че можем по-рано да усвоим парите, които са ни предназначени. Можем да ги прехвърлим другаде. Но не говори за това, че ще получим повече пари, че можем да бъдем гъвкави. Не говори за това, че общата селскостопанска политика ще бъде самостоятелна, за това, че ще има първи и втори стълб. Това е едно набързо замъгляване, по-скоро така, че се правим, че правим нещо, но нищо не правим“, каза той.
По думите му обаче срещата имала смисъл, защото всички министри са изразили своите позиции и „червени линии“ за своите страни. Той припомни, че министрите най-често говорят за това, че общата селскостопанска политика трябва да бъде самостоятелна, двустълбова.
Словакия има три червени линии: двустълбовост, по-добро финансиране на ОСП и връщане на хранително-вкусовата промишленост в общата селскостопанска политика
Той подчерта, че за Словакия става дума за три основни теми. На първо място за тавана на преките плащания, защото Словакия не може да страда от това, че има най-много големи ферми, което е исторически обусловено. След това идва въпросът за разпределението на финансовите средства, защото след 20 години членство в ЕС Словакия е на ниво 82 % от преките плащания в сравнение със старите държави членки и външната конвергенция изчезва. При отчитане на инфлацията това според Takáč означава, че Словакия ще има с 20 % по-малко ресурси за агросектора, което словашкото правителство възприема чувствително, когато ЕС иска да даде с един трилион евро повече за въоръжаване.
„И днес прозвуча от устата на няколко министри, че трябва да бъдем конкурентоспособни и продоволствено самодостатъчни, което е възможно само ако имаме достатъчно финанси за сектора на земеделието и ако има по-малко бюрокрация“, посочи той.
Третото нещо, важно от гледна точка на Словакия, е, че от финансирането на аграрната политика е изключен секторът на хранително-вкусовата промишленост и винарството, които бяха преместени към промишлеността. За Словакия е много съществено хранително-вкусовата промишленост да бъде включена в общата селскостопанска политика.
По отношение на търговските споразумения Takáč предупреди, че Словакия изисква да съществуват защитни механизми за земеделските производители в страните от ЕС. В случая с Украйна Словакия призовава за създаване на специален фонд, който да компенсира агросектора в случай, че му възникнат щети заради стоки от Украйна.
„Всички поискахме, много пъти там прозвуча, да се спазват стандартите, които важат в ЕС, от гледна точка на лимитите за пръскания, торове, различни препарати, които са забранени в Съюза. Стандартите, които трябва да спазват европейските земеделски производители и хранително-вкусовата промишленост, трябва да спазват и евентуалните вносители от трети страни. Не искаме отсрочки от две, три, четири години. Изискваме тези неща да важат веднага, щом започнат да важат тези споразумения“, обясни Takáč. (7 януари)