go to the original language article
Когато Socialdemokratiet през 2018 г. предложи да се създаде датски приемен център за търсещи убежище в чужбина, това незабавно предизвика масивна критика. Включително и в Bruxelles.
Но сега има признаци, че идеята може би ще бъде широко приета в ЕС.
В понеделник министърът по въпросите на чужденците и интеграцията Rasmus Stoklund (S) трябва да ръководи последната и решаваща среща на министрите в своята област в рамките на датското председателство на ЕС.
Срещата може да завърши със споразумение между страните от ЕС за създаване на правна основа за приемни центрове извън ЕС.
– Има основание за предпазлив оптимизъм, защото все повече и повече страни от ЕС сега изразяват, че мислят в същата посока и се интересуват от създаване на приемни центрове извън Европа, казва Rasmus Stoklund.
Идеята с приемните центрове е, че разглеждането на молбите за убежище занапред трябва да се извършва извън ЕС.
Това трябва да намали притока към Европа и да гарантира, че лица, които получават отказ за убежище, не просто остават в Европа без законово основание за пребиваване – както често се случва днес.
Правилата на ЕС за убежището вече дават възможност на държавите членки да откажат да разглеждат молба за убежище, ако кандидатът може да бъде насочен към сигурна трета страна, където той има възможност да поиска убежище.
Това по принцип би могло да отвори възможност за приемни центрове в трети страни.
Правилата на ЕС обаче поставят редица условия за връзката между търсещия убежище и третата страна, които на практика правят трудно прехвърлянето на кандидати за убежище за разглеждане на молбите им извън Европа.
Затова именно датската клауза за отказ от правосъдие даде възможност на тогавашното еднопартийно правителство на Socialdemokratiet да продължи с идеята.
Rasmus Stoklund се надява, че в понеделник страните от ЕС ще успеят да се споразумеят да облекчат правилата на ЕС, така че обединен ЕС или редица страни от ЕС да могат заедно да прехвърлят спонтанни кандидати за убежище от ЕС в приемни центрове извън Европа.
– Имаше юридическо препятствие в правилата на ЕС, което ние от датска страна оглавихме, за да бъде решено. Това ще бъде една много голяма стъпка, ако успее, казва Rasmus Stoklund.
Оттам обаче все още има дълъг път, докато приемните центрове станат реалност.
Ако бъде постигнато съгласие между страните от ЕС, правилата трябва да бъдат договорени с Европейския парламент, преди да се превърнат в действащо законодателство.
Европейският парламент обикновено е бил по-скептичен към затягането на правилата за убежището, отколкото страните от ЕС.
След изборите за Европейски парламент миналата година обаче консервативната група EPP на Ursula von der Leyen получи нова възможност да събере мнозинство вдясно, заобикаляйки центристката коалиция, която изведе von der Leyen на власт.
Ако успее да се изгради правната основа, следващата стъпка е да се намери една или повече страни извън ЕС, които и са готови да приемат търсещи убежище, и са в състояние да гарантират техните човешки права.
Задача, която експерти неведнъж са посочвали като много трудна.
– При подобен вид сътрудничество понякога човек трябва да се въоръжи с малко търпение.
– За сметка на това съм убеден, че съдилищата няма да могат да го спрат. Защото страните от ЕС са задължени да предлагат на хората закрила, но това не е задължително да бъде например в Danmark.
– Затова можем да създадем сътрудничество за приемни центрове и в същото време да спазим нашите международни задължения, казва Rasmus Stoklund.