it flag go to the original language article
This article has been translated by Artificial Intelligence (AI). The news agency is not responsible for the content of the translated article. The original was published by ANSA.

Брюксел (ANSA) – В своята социална мрежа Truth Donald Trump обяви мита от 10% от първи февруари срещу Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия и Финландия – тоест страните, които са си позволили да изпратят контингенти в Гренландия – до момента, в който „няма да бъде постигнато пълно и цялостно споразумение за покупката на Гренландия“. Италия не е сред страните на прицел.

Въпреки че правителството е сред подписалите декларацията в подкрепа на датския суверенитет, премиерът Giorgia Meloni беше уточнила от Токио, че Рим ще действа само в рамките на НАТО. Американският президент освен това заплаши, че от 1 юни 2026 г. митата за 8-те европейски държави „ще се повишат до 25%“, ако не бъде намерено споразумение. „Те заложиха ниво на риск, което не е устойчиво“, изригна Trump.

Незабавна беше реакцията на ръководството на ЕС: „Митата биха подкопали трансатлантическите отношения и биха могли да предизвикат опасна низходяща спирала“, предупредиха в съвместна нота Antonio Costa и Ursula von der Leyen, уверявайки, че „Европа ще остане обединена в защитата на своя суверенитет“.

Силно раздразнение предизвикаха мерките особено в засегнатите страни: „Заплахите са неприемливи“, заяви французинът Emmanuel Macron, уверявайки в „единен и координиран отговор“, както и Германия, която „в тясно сътрудничество с европейските партньори“ обяви „подходящи отговори в подходящия момент“. „Напълно погрешна мярка“, коментира британецът Keir Starmer.

Дания съобщи, че е посрещнала с „изненада“ обявлението на Trump, обяснявайки, че „целта на по-голямото военно присъствие в Гренландия, на което се позовава президентът, е именно да подобри сигурността в Арктика“, за която настоява тайкунът. В понеделник генералният секретар на НАТО Mark Rutte всъщност вече имаше в програмата си да приеме датския министър на отбраната Troels Lund Poulsen и министърката на външните работи на Гренландия Vivian Motzfeldt, за да направят равносметка.

Алиансът е в голямо затруднение и хипотезата за съюзническа операция за сигурност в Арктика – и следователно в Гренландия – по подобие на случилото се в Източна Европа със „Sentinella Est“ и в Балтика със „Sentinella Baltica“, се определя като „преждевременна“. „Това, което беше написано досега, отива много отвъд настоящото състояние на нещата“, посочва източник с пряко познаване на досието.

Това всъщност са операции за засилена сигурност, които не се нуждаят от формално разглеждане в Северноатлантическия съвет, тъй като правомощията вече са в ръцете на Върховния главнокомандващ (Saceur), американския генерал Alexus Grynkewich. Който обаче е и командващият американските военни в Европа. Много е малко вероятно следователно човекът, избран от Trump да ръководи силите на НАТО, да действа срещу главнокомандващия (17 януари).