С „силен темп“ ще продължи да се развива икономиката на Гърция, с 2,1% през 2025 г., с 2,2% през 2026 г. и с 1,7% през 2027 г., според есенните икономически прогнози на Европейската комисия, които бяха публикувани.

Темпът на растеж на гръцката икономика остава над средното ниво на еврозоната и ЕС. За еврозоната Комисията прогнозира растеж от 1,3% през 2025 г., 1,2% през 2026 г. и 1,4% през 2027 г., докато за ЕС прогнозира растеж от 1,4% за 2025 и 2026 г. и 1,5% за 2027 г.

Данните на Комисията за растежа в еврозоната и ЕС през 2025 г. се преразглеждат нагоре, в сравнение с прогнозите от миналата пролет (от 0,9% и 1,1% съответно). Въпреки това, Комисията преразглежда надолу оценката си за растежа в Гърция през 2025 г. в сравнение с миналата пролет (2,3%). За 2026 г. прогнозата остава стабилна на 2,2%.

Инфлацията в Гърция се очаква да достигне 2,8% през 2025 г. и се прогнозира да се смекчи до 2,3% през 2026 г. и 2,4% през 2027 г. Сравнително, инфлацията в еврозоната през 2025 г. ще бъде 2,1% и ще се смекчи до 1,9% през 2026 г. и 2% през 2026 г.

Безработицата в Гърция през 2025 г. е 9,3% и се очаква да продължи да намалява до 8,6% през 2026 г. и 8,2% през 2027 г.

Фискалният излишък за Гърция се очаква да достигне 1,1% през 2025 г. и се прогнозира да намалее до 0,3% през 2026 г. и да се нулира през 2027 г. Обратно, в еврозоната се отчита фискален дефицит от -3,2%, който се прогнозира да достигне -3,4% през 2027 г.

Съотношението на държавния дълг към БВП в Гърция се очаква да намалее до 147,6% през 2025 г. и да продължи да намалява, достигайки 138% през 2027 г., благодарение на силния номинален растеж на БВП и бюджетните излишъци.

ДОКЛАД ЗА ГЪРЦИЯ

Подробно, докладът на Комисията подчертава, че „икономиката на Гърция ще продължи да се развива с силен темп“, с прогнозен растеж от 2,1% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г., подкрепен от стабилно потребление и инвестиции и чрез общински средства. Фискалните перспективи на Гърция остават благоприятни за периода 2025-27 г., с общо стабилни първични излишъци, въпреки данъчните облекчения и социалните мерки.

УСТОЙЧИВОСТ ВЪПРЕКИ НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ УСЛОВИЯ

Според Комисията, гръцката икономика „показва устойчивост въпреки неблагоприятните условия“. През първото полугодие на 2025 г. икономиката на Гърция нарасна с 2% на годишна база, главно поради частното потребление и туризма. Инвестициите нараснаха през второто тримесечие, особено инвестициите в строителство и оборудване. Общо взето, икономиката се очаква да запази своята развойна динамика през второто полугодие на 2025 г. и през цялата 2026 г. Инвестиционната активност се очаква да остане силна през 2025 и 2026 г., подкрепена от двуцифрен ръст на корпоративните заеми и прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост. Освен това, нов пакет от разширителни фискални мерки се очаква да засили растежа на нетните заплати и частното потребление. Търсенето на внос се очаква да остане силно, предвид високото вносно съдържание на инвестициите. Въпреки че не се очаква рязко въздействие, растежът се прогнозира да се забави след 2026 г., тъй като прилагането на RRP достига края си.

Растежът на БВП се очаква да бъде относително стабилен, с темпове от 2,1% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г., преди да се смекчи до 1,7% през 2027 г. Докато икономиката досега е показала устойчивост на външните предизвикателства, продължителното нарастване на геополитическата или търговската несигурност и разходите за финансиране може да повлияят значително на износа, особено в туристическия сектор, и на инвестиционната активност.

ПАЗАР НА ТРУДА

Относно пазара на труда в Гърция, докладът на Комисията подчертава, че продължава да се подобрява, но предизвикателствата остават. Процентът на безработицата е намалял до 8,2% през октомври 2025 г., най-ниското му ниво от 2009 г., но остава над средното ниво на ЕС. След пика си през второто тримесечие на 2024 г., процентите на свободните работни места са намалели леко, въпреки че все още показват относително ограничен пазар на труда, особено в секторите на туризма и строителството. Очаква се заетостта да продължи да нараства, макар и с по-бавен темп поради структурни проблеми, като недостиг на умения и ниски нива на участие, особено сред жените. Заплатите на работник се очаква да се ускорят, с среден годишен темп на растеж от 3,6% през прогнозирания период, отчасти поради предишни увеличения на минималните заплати, намаляване на вноските за социално осигуряване и наскоро обявената реформа на данъка върху доходите на физическите лица.

ПРОГРЕСИВНО НАМАЛЯВАНЕ НА ИНФЛАЦИЯТА

След като средно достигна 3,1% през първото полугодие на 2025 г., общата инфлация намаля до 1,7% до октомври, поради намаляването на инфлацията на енергията и услугите. Въпреки това, силното търсене и все още ограниченият пазар на труда се очаква да поддържат възходящ натиск върху потребителските цени. В резултат на това инфлацията се прогнозира да намалее с бавен темп, достигайки 2,8% през 2025 г. и 2,3% през 2026 г. Докато общата инфлация, без цените на енергията и храните, се очаква да намалее, прогнозираното увеличение на цените на енергията се очаква да поддържа инфлацията на 2,4% през 2027 г.

СТАБИЛНА ФИСКАЛНА ПОЗИЦИЯ ВЪПРЕКИ РАЗШИРИТЕЛНИТЕ МЕРКИ

Номиналният излишък на общото правителство се очаква да намалее от 1,2% от БВП през 2024 г. до около 1,1% през 2025 г. Това отразява намаление на първичния излишък от 4,7% на 4,3%, което частично се компенсира от намалението на разходите за лихви. Според Комисията, това намаление произтича главно от разширителни мерки (0,7% от БВП), включително намаление на вноските за социално осигуряване с 1 процентен пункт, по-високи заплати в публичния сектор, връщане на наем на база доходови критерии и постоянно годишно пособие от 250 евро за уязвими лица. Допълнителни натиски включват по-високи разходи за здравеопазване и отбрана и фискална корекция, свързана с аграрните субсидии на ЕС, равняваща се на 0,2% от БВП. Тези ефекти частично се компенсират от увеличението на приходите, което се подкрепя от текущите мерки за данъчна съответствие, разширяването на цифровата работна карта в нови сектори с цел намаляване на недекларираната работа и по-високите такси на местната власт.

През 2026 г. бюджетното салдо се прогнозира да достигне 0,3%, намаление с 0,8 процентни пункта в сравнение с 2025 г. Това съответства на първичен излишък от 3,4% от БВП. Това намаление отразява главно наскоро обявен разширителен фискален пакет, който се оценява на 0,6% от БВП през 2026 г. и 0,8% от БВП през 2027 г. Пакетът комбинира намаления на данъка върху доходите на физическите лица, данъка върху недвижимите имоти и ДДС, заедно с целеви увеличения на пенсиите и заплатите в публичния сектор. Тези мерки са проектирани да смекчат натиска на разходите за живот и да предоставят подкрепа на домакинства с по-ниски и средни доходи, семейства с деца, пенсионери и жители на малки села. Прогнозата включва също по-високи разходи за отбрана, които се очаква да нараснат от 2,4% от БВП през 2025 г. до 2,6% през 2026 г.

През 2027 г. номиналното салдо се прогнозира да намалее до 0,0% от БВП, което съответства на първичен излишък от 3,2%. Това влошаване на номиналното салдо отразява главно по-високите разходи за лихви и въздействието на новия фискален пакет през цялата година.

Съотношението на държавния дълг към БВП е 154,2% през 2024 г., с 55 процентни пункта по-ниско от най-високото си ниво през 2020 г. Очаква се да намалее допълнително, достигайки 138% през 2027 г. Намалението се очаква да бъде резултат от увеличението на номиналния БВП, както и от първичните излишъци на бюджета. (17/11/25)