Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.СОФИЯ – България отчита приетата от Европейския парламент резолюция, с която се избягва въвличането на институцията в опити за политическа инструментализация от страна на Република Северна Македония (РСМ), насочени към заобикаляне на ангажиментите, произтичащи от т.нар. Европейски компромис от 2022 г. Това се посочва в позиция на българското Министерство на външните работи (МВнР) относно приетия от ЕП годишен доклад за напредъка на РСМ по пътя ѝ към ЕС.
В контекста на разширяването на Европейския съюз, въпросите, свързани с идентичността и езика, следва да се разглеждат в рамките на научния и академичния дискурс, като по своята същност те не попадат в обхвата на институционалната оценка на напредъка на страните кандидатки спрямо обективните и измерими критерии за присъединяване, посочват от МВнР.
С решението си ЕП потвърди ролята си на безпристрастен и независим орган, ангажиран с проследяването на реформаторския напредък на Република Северна Македония. Особено значение имат констатациите в областта на върховенството на правото, защитата на основните права и свободи, функционирането на демократичните институции, провеждането на ключови реформи, изпълнението на договорно поети ангажименти, както и въздействието на външни фактори. Именно тези аспекти следва да бъдат във фокуса на усилията на властите в Скопие, ако целта остава трайна европейска интеграция, отбелязва българското външно министерство.
България последователно подкрепя европейската перспектива на всички държави от Западните Балкани, на основата на обективните критерии за членство и при стриктно прилагане на принципа на собствените заслуги. Отклоненията от установената условност, както и опитите за използване на европейските институции за постигане на краткосрочни вътрешнополитически цели, не само забавят процеса на присъединяване, но и подкопават доверието между държавите в региона. Това има негативно въздействие върху добросъседските отношения, които са елемент от процеса на присъединяване към ЕС, заявяват от МВнР.
Обединени в усилията си показахме, че е необходимо дебатът за разширяване на ЕС да продължи, но базиран на принципа на собствените заслуги, заяви министърът на външните работи Георг Георгиев.
Отпадането на препратките за език и идентичност в доклада за напредъка на Република Северна Македония по пътя ѝ към ЕС вицепрезидентът Илияна Йотова определи като успех за България. Тя припомни писмото на държавния глава Румен Радев до ръководителите на европейските институции и на страните членки на ЕС, в което заявява, че България няма да приеме подмяна на трудно постигнатия европейски компромис за РСМ.
Оттук нататък България трябва още по-уверено и със самочувствие да защитава правата на своите сънародници в Република Северна Македония, заяви вицепрезидентът Йотова.
Когато България е единна, можем да постигаме резултати, коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Към приятелите ни в Северна Македония подавам отново ръка – нека заедно вървим напред, на основата на уважението и изпълнението на Договора за приятелство и добросъседство. И на европейския консенсус от 2022 г., заяви Борисов.
Благодарение на общите усилия на всички парламентарни групи, представени в ЕП България успя да наложи своята гледна точка, заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
Европарламентът не позволи да бъде въвлечен в пропагандната стратегия на властта в РСМ, обявиха в позиция от БСП. Въпросите, свързани с идентичността и езика, трябва да останат в полето на историческия дебат, а не да бъдат използвани като средство за политически натиск или отказ от поетите международни ангажименти. Подобна практика е несъвместима с духа на добросъседство и с критериите за присъединяване към ЕС, смятат от партията.
България защити националния си интерес, заяви лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, отбелязвайки активността на своята партия, твърдата позиция на Народното събрание и усилията на българските евродепутати. Той допълни, че оттук нататък страната ще реагира по този начин всеки път, когато се накърняват българският интерес и правата на българите.
Годишният доклад на Европейския парламент за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС беше приет с 461 гласа „за“, 121 гласа „против“ и 107 „въздържал се“ от 689 гласували в 720-местния парламент на пленарно заседание в Страсбург. Проектодокладът за напредъка на страната по пътя към ЕС предизвика напрежение в България заради наличната в него формулировка „македонски език и идентичност“. В приетия от ЕП доклад препратките към език и идентичност бяха заличени след внесени писмени поправки от евродепутатите Анджей Халицки (ЕНП), Катлен Ван Бремпт (СиД) и Дан Барна („Обнови Европа“). (09.07.2025)
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.