Сараево, (Фена) – Днес се отбелязват 30 години от подписването на Дейтънското мирно споразумение, което представлява ключова повратна точка в историята на Босна и Херцеговина. Тази годишнина напомня за края на войната, но и за предизвикателствата, които остават присъствени в обществото и политиката на страната.
Споразумението прекрати войната в Босна и Херцеговина, която продължи от 1992 до края на 1995 година (официално на 14 декември 1995 година, с подписването на споразумението в Париж), а подписантите бяха Алија Изетбеговић, Слободан Милошевић и Франьо Туджман.
То беше парафирано с посредничеството на американския дипломат Ричард Холбрук и генерала Уесли Кларк, и официално подписано на 14 декември същата година в Елисейския дворец.
Дейтънското споразумение определи Босна и Херцеговина като държава на три конститутивни народа и два ентитета. Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска станаха основни административни единици на страната.
Споразумението съдържаше 12 приложения, които регулираха политическите, военните и правните аспекти на мира, а неговата най-голяма стойност се счита за прекратяване на военните действия и установяване на мир.
Въпреки това, Дейтънското споразумение остави сложна и често нефункционална политическа система, която през трите десетилетия беше предмет на многобройни критики и дебати.
Много хора смятат, че единствената му стойност е, че е спрял войната, но не е създал устойчива държава, тъй като Босна и Херцеговина остана с вътрешни разделения и етнически напрежения.
Въпреки това, Дейтънското споразумение отвори пътя към интеграция в международни институции, а Европейският съюз и НАТО станаха важни партньори в стабилизацията на страната.
Тридесетата годишнина от споразумението се отбелязва с научни конференции и обществени дискусии в Сараево, на които академици и политици анализират постиженията и недостатъците на споразумението.
Особено се разглежда въпросът за функционалността на държавата и нейния път към Европейския съюз.
Тази годишнина е възможност да се припомнят жертвите на войната и важността на мира, докато Дейтънското споразумение остава символ на края на войната, но и напомняне за необходимостта от реформи. (21.11.)
go to the original language article
