Брюксел (ANSA) – Европейският съюз поставя на масата два пътя за финансиране на Киев. Първият включва използването на руските активи. Замразените в Европа средства биха били използвани за емитиране на еврооблигации, с които да се финансира Украйна. Механизъм, който вече е известен като „заем за Репарация“ и който трябва да бъде върнат след края на конфликта, ако от Русия постъпят „военни репарации“.
Вторият път изглежда на пръв поглед по-лесен и е просто да се предоставят на Украйна заеми, обезпечени от многогодишния бюджет на ЕС. Парадоксът е, че по-сложният механизъм всъщност е решението: той трябва да бъде „бетониран“ с неразрушими гаранции, но не предвижда нов дълг и може да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство, заобикаляйки по този начин предвидимите вета на Белгия и Унгария.
Обратно, заемите, финансирани с маржовете на Финансовата рамка, по модела на заема Sure по време на Covid, изискват единодушие. Има и трета хипотеза – да се поиска от Bce да действа като „кредитор от последна инстанция“, но тя беше изключена още от самото начало, защото би нарушила Договора, който забранява на централната банка да финансира пряко държави или бюджетни операции на Съюза.
Преминавайки към цифрите: Брюксел днес заявява, че иска да покрие две трети от украинските нужди, оценени от Международния валутен фонд на 135 милиарда за 2026-2027 г., като заявява готовност да даде на Украйна 90 милиарда за основни услуги и военни способности. Механизмът на заема за Репарация обаче има потенциална стойност до 210 милиарда.
Ако се извадят заемите Era от 45 милиарда, вече „разположени“ по време на италианското председателство на G7, сумата спада до 165 милиарда. Това е една от новостите в предложението, тъй като не се предвижда да се използват само паричните салда на руските активи, съхранявани в белгийския централен депозитар на ценни книжа Euroclear, но и други 25 милиарда, държани от европейските търговски банки с руски активи, замразени от санкциите на ЕС (3 декември).
go to the original language article
