Гаранцията на ЕС за защита на Гренландия остава неясна

БРЮКСЕЛ (ANP) – Европейската комисия по-рано заяви, че договорната разпоредба важи и за тази отвъдморска територия, но сега не желае повече да дава яснота по въпроса. Експертите не са единодушни, а Нидерландия по-рано заяви, че такива територии не могат да разчитат на защитата на ЕС.

Европейският съюз има в своята „конституция“ клауза, която задължава държавите членки да си помагат взаимно в случай на нападение, напомняща за прочутия член 5 на НАТО. Този член 42.7 важи и за Гренландия, каза еврокомисарят Andrius Kubilius в понеделник. Комисията твърдеше това вече неколкократно, но експерти поставят това под въпрос.

Председателят на Европейската комисия Ursula von der Leyen смята, че въпросът дали член 42.7 важи, не стои на дневен ред. Тя не участва в спекулации „какво би трябвало да се направи, какво би могло да се направи, какво евентуално може да се направи“ и се ограничава с относително неясното обещание, че Гренландия и Дания „могат да разчитат на нас“.

Вниманието към разпоредбата на ЕС се засили, защото обещанието за защита на НАТО е трудно приложимо, ако неофициалният лидер на алианса нападне друга страна от НАТО. Но проблемът е, че Гренландия се счита за територия на НАТО, но възможно не и за територия на ЕС. Според юристи „отвъдморските територии“ по принцип не попадат под член 42.7. Европейският съд все още не се е произнесъл еднозначно.

Нидерландският външен министър David van Weel каза още миналата седмица, че Аруба и Кюрасао по-добре да не разчитат на клаузата на ЕС. Тя важи за тези територии, със същия статут като Гренландия, „не в пълен обем“.

Самата неяснота вече е вредна, смята изследователят от Клингендал Bob Deen. Тя може „да предизвика объркване или дори разединение в рамките на ЕС, ако Дания реши да се позове на члена“. Deen смята за „не неразумно подобни ключови въпроси да бъдат изяснени предварително“.

Такова техническо възражение вероятно отпада, когато се стигне до реална ситуация и „става дума за по-висша политика“, смята професорът по европейско право Armin Cuyvers. Той вижда основно проблем във „все още доста неясната“ формулировка на 42.7. При еквивалента в НАТО е ясно, че държавите членки се очаква да си оказват военна помощ, но това все още не е уточнено в членa на ЕС. „Никога не е било необходимо.“

Обяснение трябва да дойде бързо, казва Cuyvers. Според него, при толкова големи залози, е работа на страните от ЕС сега да придадат смисъл на разпоредбата. „Това също е възможност.“

(14 януари 2026 г.)