„Това беше една специална среща на Еврогрупата за мен, тъй като за първи път председателствам заседанието след избирането ми през декември. Очаквам с нетърпение да работя със своите колеги за реализирането на нашите общи приоритети и за справяне с предизвикателствата, които стоят пред нас“, заяви председателят на Еврогрупата, Κυριάκος Πιερρακάκης, от трибуната на Съвета, след края на заседанието.
По време на пресконференцията г-н Πιερρακάκης се позова на дневния ред на темите, които бяха обсъдени, започвайки от „историческия момент“, както каза, в който имаше честта да получи от министъра на финансите на България „един от тези комплекти монети, които бяха пуснати в България“, тъй като от 1 януари тя е най-новият член на еврозоната.
Председателят на Еврогрупата се позова и на днешната дискусия на министрите относно управлението на еврозоната, като заяви, че „фокусът е върху конкурентоспособността, устойчивостта и макроикономическата и финансовата стабилност на еврозоната. Нашите заместници и нашите експерти ще започнат да работят с цел завършване на препоръките за споразумение на следващата среща през февруари“.
Както каза, „намираме се в изключително нестабилна геополитическа среда“, „където диалогът остава необходим, а единството и координацията са ключът. Световната икономика се сблъсква с много предизвикателства. Самата устойчивост не е достатъчна за бъдещето. Трябва да се върнем към път на устойчив икономически растеж и динамика. Еврогрупата е ангажирана да изиграе своята роля. Силна отправна точка ще бъде споразумението за силен набор от приоритети, когато преразгледаме препоръките за еврозоната следващия месец и, най-важното, да гарантираме, че ще ги изпълним“.
Успоредно с това г-н Πιερρακάκης обяви избирането на управителя на Хърватската национална банка, Μπόρις Βούιτσιτς, за предстоящата свободна позиция на заместник-председател на ЕЦБ.
Накрая, Πιέρ Γκραμένα, директор на Европейския механизъм за стабилност, в началото на изказването си след края на заседанието, поздрави г-н Πιερρακάκης за първата Еврогрупа, подчертавайки, че „смятам, че председателства изключително, с продуктивни и конструктивни дискусии. Мисля, че зададе много положителен тон за мандата си“, подчерта той, обръщайки се към председателя на Еврогрупата.
„Ключът е диалогът“ на фронта на митата, подчерта председателят на Еврогрупата, Κυριάκος Πιερρακάκης
„Ключът е диалогът“, подчерта председателят на Еврогрупата, Κυριάκος Πιερρακάκης, малко след приключването на Съвета на министрите на финансите на еврозоната днес в Брюксел. Изявленията му бяха направени в сянката на заплахите на Ντόναλντ Τραμπ за налагане на допълнителни мита от 1 февруари в шест държави от ЕС, в рамките на натиска, който упражнява Вашингтон във връзка с Гренландия.
Κυριάκος Πιερρακάκης обясни, че въпреки че Гренландия и заплахите за допълнителни мита от Ντόναλντ Τραμπ не бяха официално включени в дневния ред на днешната Еврогрупа, дискусията неизбежно се проведе под тежестта на последните развития. Както каза, за Европа териториалната цялост и суверенитетът не представляват просто политически позиции, а основополагащи принципи на международното право – принципи, които са необходими не само за държавите членки на ЕС, но и за международната общност като цяло. В този контекст „диалогът остава ключът“ като основен инструмент за деескалация, според него, докато „налагането на мита би подкопало изцяло трансатлантическите отношения и би довело до опасна низходяща спирала“.
Председателят на Еврогрупата подчерта, че Европа е призвана да се справи с тези предизвикателства „обединена, координирано и с ангажимент да защитава своя суверенитет“ и в този контекст особено значение придобива извънредният Европейски съвет, който ще бъде свикан идния четвъртък, 22 януари, за да оцени ситуацията.
От своя страна комисарят по икономическите въпроси, Βάλντις Ντομπρόβσκις, заяви, че Европейският съюз се стреми да изясни следващите си стъпки, като поставя акцент върху ангажираността със Съединените щати и върху търсенето на конструктивни решения. Той посочи, че политическите консултации са в ход, като икономически най-добрият вариант е постигането на споразумение, особено предвид факта, че търговските отношения ЕС–САЩ са най-големите в света и залогът е голям и за двете страни. Както каза, „искаме да избегнем негативните сценарии“, но „сме готови да реагираме“, в случай че не стане възможно намирането на конструктивни споразумения.
Успоредно с това Ντομπρόβσκις определи като „неприемливи“ заплахите срещу териториалната цялост и суверенитета на Гренландия, подчертавайки, че ЕС се стреми към конструктивно сътрудничество със САЩ, но остава готов да реагира. На въпрос дали съществува политическа воля за ответни мерки от страна на ЕС, ако това стане необходимо, той отговори, че „всички инструменти са на масата“, като повтори, че ЕС предпочита диалога, но запазва отворена възможността за използване на други средства.
На това първо заседание на Еврогрупата под негово председателство Κυριάκος Πιερρακάκης подчерта сближаването на страните от еврозоната по основните приоритети, като Съюза на инвестициите, завършването на Единния пазар и дигиталното евро. Както отбеляза, критичното изискване сега е постигането на осезаеми резултати в особено стегнати времеви рамки. Той подчерта още необходимостта министрите да научат повече един за друг и да обменят политически идеи. Успоредно с това изрази намерението си да се срещне двустранно с министрите на финансите на еврозоната през следващите месеци, за да обменят мнения относно политическите приоритети на Еврогрупата.
К. Πιερρακάκης обяви също, че министрите на финансите на еврозоната избраха днес управителя на Националната банка на Хърватия, Μπόρις Βούισιτς, за да наследи испанеца Λουίς ντε Γκίντος на поста заместник-председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 1 юни 2026 г. Освен Хърватия, още пет държави членки на еврозоната бяха предложили кандидати за поста (Португалия, Латвия, Естония, Финландия и Литва).
Министрите на финансите приветстваха също присъединяването на България към еврозоната, при първото официално участие на страната в заседание на Еврогрупата. Еврозоната вече се състои от 21 държави членки. (19/01/26)
go to the original language article
