Брюксел (ANSA) – В своята социална мрежа Truth Donald Trump обяви мита от 10% от първи февруари срещу Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия и Финландия – тоест страните, които са си позволили да изпратят контингенти в Гренландия – до момента, в който „няма да бъде постигнато пълно и цялостно споразумение за покупката на Гренландия“. Италия не е сред страните на прицел.
Въпреки че правителството е сред подписалите декларацията в подкрепа на датския суверенитет, премиерът Giorgia Meloni беше уточнила от Токио, че Рим ще действа само в рамките на НАТО. Американският президент освен това заплаши, че от 1 юни 2026 г. митата за 8-те европейски държави „ще се повишат до 25%“, ако не бъде намерено споразумение. „Те заложиха ниво на риск, което не е устойчиво“, изригна Trump.
Незабавна беше реакцията на ръководството на ЕС: „Митата биха подкопали трансатлантическите отношения и биха могли да предизвикат опасна низходяща спирала“, предупредиха в съвместна нота Antonio Costa и Ursula von der Leyen, уверявайки, че „Европа ще остане обединена в защитата на своя суверенитет“.
Силно раздразнение предизвикаха мерките особено в засегнатите страни: „Заплахите са неприемливи“, заяви французинът Emmanuel Macron, уверявайки в „единен и координиран отговор“, както и Германия, която „в тясно сътрудничество с европейските партньори“ обяви „подходящи отговори в подходящия момент“. „Напълно погрешна мярка“, коментира британецът Keir Starmer.
Дания съобщи, че е посрещнала с „изненада“ обявлението на Trump, обяснявайки, че „целта на по-голямото военно присъствие в Гренландия, на което се позовава президентът, е именно да подобри сигурността в Арктика“, за която настоява тайкунът. В понеделник генералният секретар на НАТО Mark Rutte всъщност вече имаше в програмата си да приеме датския министър на отбраната Troels Lund Poulsen и министърката на външните работи на Гренландия Vivian Motzfeldt, за да направят равносметка.
Алиансът е в голямо затруднение и хипотезата за съюзническа операция за сигурност в Арктика – и следователно в Гренландия – по подобие на случилото се в Източна Европа със „Sentinella Est“ и в Балтика със „Sentinella Baltica“, се определя като „преждевременна“. „Това, което беше написано досега, отива много отвъд настоящото състояние на нещата“, посочва източник с пряко познаване на досието.
Това всъщност са операции за засилена сигурност, които не се нуждаят от формално разглеждане в Северноатлантическия съвет, тъй като правомощията вече са в ръцете на Върховния главнокомандващ (Saceur), американския генерал Alexus Grynkewich. Който обаче е и командващият американските военни в Европа. Много е малко вероятно следователно човекът, избран от Trump да ръководи силите на НАТО, да действа срещу главнокомандващия (17 януари).
go to the original language article
