Have the article read by OpenAI (Beta). Please note that AI translations may take some time to process.БРЮКСЕЛ – След заседанието на Еврогрупата на 17 февруари ще бъде решено кога България ще поиска извънреден конвергентен доклад за готовността на страната за еврозоната. Това заяви пред журналисти българският премиер Росен Желязков, който участва в заседание на европейските лидери в Брюксел.
В момента изчакваме информацията за разходите през 2024 г. на начислена основа,тъй като маастрихтският критерий по отношение на дефицита се мери по отношение на начислената основа на задълженията, каза премиерът. Той допълни, че правителството ще внесе бюджет за 2025 г. съобразно критериите от Маастрихт таванът на дефицита да бъде 3 на сто, а разходите да не надвишават 40 на сто от брутния вътрешен продукт. Желязков изрази надежда парламентът да прояви разум и страната да се вмести в тези параметри за стабилност и добра финансова рамка.
Еврозоната е приоритет и на ГЕРБ, и на правителството. Така че ще поискаме конвергентния доклад. Надявам се, че данните, с които ще боравим и следва да бъдат потвърдени, ще дадат основание да считаме, че сме изпълнили критериите, каза премиерът Желязков.
България ще подаде искане за конвергентен доклад в максимално кратки срокове, но страната трябва да отговаря на съответните критерии, каза пред българското Народно събрание преди дни министърът на финансите Теменужка Петкова. По нейните думи има опасност от негативен отговор, ако се поиска доклад преди изпълнение на изискванията. Първо трябва да сме наясно с Бюджет 2025, след това трябва да бъде одобрен структурно-фискалният план на България, тъй като той гарантира именно тази устойчивост, която трябва да покажем, заяви финансовият министър.
България не отговаря единственото на критерия за ценова стабилност, за да стане член на еврозоната, посочиха в докладите си миналата година Европейската централна банка и Европейската комисия. В най-новата си прогноза Българската народна банка посочи, че страната може да изпълни изискването за ценова стабилност, необходимо за членство в еврозоната, през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината. На базата на отчетните данни към декември 2024 г. за всички страни от Европейския съюз, включително България, ценовият критерий възлиза на 2,4 % (без определянето на държави „изключения“), с което средногодишната инфлация в България (2,60 %) надвишава критерия с 0,13 на сто, посочва БНБ. Институцията очаква средногодишната инфлация в страната да възлезе на 3,3 на сто през 2025 г., което представлява повишение спрямо по-ранните очаквания и по-висока инфлация спрямо макроикономическата прогноза от ноември 2024 година. (3 февруари)
Редакционната отговорност за тази публикация е на BTA.