cs flag go to the original language article
This article has been translated by Artificial Intelligence (AI). The news agency is not responsible for the content of the translated article. The original was published by CTK.

Прага – Преговорите за разширяване на Европейския съюз с държавите от Западните Балкани според чешкия премиер Andreje Babiše (АНО) продължават излишно дълго. Той каза това пред журналисти преди заминаването си за Брюксел, където тази вечер ще участва в срещата на върха на ЕС и държавите от Западните Балкани. По думите му би било по-добре тези страни първо да влязат в Шенген.

За членство в съюза се стремят Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Северна Македония и Сърбия. „Аз винаги съм отстоявал становището, че е необходимо тези страни първо да бъдат приети в шенгенското пространство. Това е въпрос на сигурност, за да защитим Европа на външната граница, а едва след това да се водят преговори за влизане в Европейския съюз“, заяви Babiš. Според него преговорите за присъединяване продължават „ужасно дълго“. „Понякога имам чувството, че за тези четири години нищо не се е променило“, смята Babiš, който миналата седмица след четири години се върна на премиерския пост.

Процесът на интеграция на Западните Балкани в съюза набра динамика след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 година. Представителите на съюза обясняват това най-вече със стратегическото значение, което този регион със склонност към нестабилност има за ЕС. В най-напреднала фаза от шестте западнобалкански държави е Черна гора, която би искала да приключи преговорите за присъединяване още през следващата година и да влезе в съюза през 2028 година.

Babiše го очаква в четвъртък първата среща на върха на Европейския съюз след назначаването му за министър-председател. За основна тема на четвъртъчната среща на върха на двадесет и седемте той смята преговорите за финансирането на Украйна. Според Babiše Европейският съюз трябва да осигури парите за Украйна както в миналото, тоест с заем на финансовите пазари. Втората възможност, която европейските лидери ще обмислят, е репарационен заем, обезпечен със замразени руски активи. Но Babiš би ги използвал по-скоро за репарации след приключването на войната. „Ясно е, че Русия трябва да плаща репарации, ясно е, че Русия нападна Украйна и ще трябва да плати щетите“, каза той преди днешното си заминаване за Брюксел. (17 декември)