go to the original language article
Европейската комисия в момента планира европейска обществена поръчка за гигафабрики за изкуствен интелект; в нея ще могат да участват и компании извън Европейския съюз – каза пред Полската прес агенция заместник-министърът на цифровизацията Dariusz Standerski. Той подчерта, че Полша не сваля оръжие по въпроса за балтийската гигафабрика, но Естония и Латвия са се оттеглили от проекта.
През февруари тази година председателката на Европейската комисия Ursula von der Leyen обяви, че фондът на ЕС ще финансира пет гигафабрики за изкуствен интелект в Европейския съюз, които трябва да бъдат проектирани с мисъл за внедряване на много големи модели и приложения на ИИ в невиждан досега мащаб. Създаването на гигафабриките зависи от регулациите, по които в момента работи Европейската комисия. Полша като лидер заедно с Литва, Латвия и Естония, както и с компании и научни институции от тези страни, създаде през юни консорциума Baltic AI GigaFactory. Заявлението за балтийската гигафабрика беше прието от Европейската комисия през юли, а през ноември към консорциума се присъедини Чехия.
– Работата по регулациите в Европейската комисия все още продължава, но правилата за изграждане на гигафабрики със сигурност ще се променят, тъй като Комисията реши да промени своята перспектива и да се откаже от първоначалните договорености – предаде в разговор с Полската прес агенция (PAP) заместник-министърът на цифровизацията Dariusz Standerski. Както отбеляза, правилата, разработени в началото на тази година, предвиждаха конкурс, в който трябваше да участват държавите членки заедно с консорциуми, тоест заинтересовани бизнес и научни организации. В момента обаче Комисията планира европейска обществена поръчка.
– Тоест по същия начин, по който Европейският съюз купува офис консумативи, по същия начин ще купува и гигафабрики за изкуствен интелект. Това означава, че след обявяване на обществената поръчка за изграждането на гигафабриките ще кандидатстват единствено компании, които ще бъдат оценявани според предварително определени правила. Накрая ще бъде обявен списък с резултатите, което е стандарт при обществените поръчки, организирани и в Полша. За обществената поръчка ще могат да кандидатстват и консорциуми от няколко компании за изграждане на една гигафабрика в дадена страна – обясни заместник-министърът.
На въпрос какво означава това за проекта за балтийската гигафабрика, Standerski предаде, че министерството на цифровизацията не сваля оръжие. – По-нататък ще подкрепяме вече не само консорциума на балтийската гигафабрика, но всички компании, които ще искат да кандидатстват за европейската обществена поръчка. Имам уговорена среща с предприемачите от консорциума, както и с представители на локациите в Полша, които са кандидатствали по проекта. Проектното бюро на гигафабриката към Министерството на цифровизацията продължава да работи. Ние не приключваме нищо тук, ще участваме в този процес – увери заместник-ръководителят на ведомството.
Той добави, че в проекта все още искат да участват заедно с Полша Чехия и Литва. Докато Естония и Латвия в момента търсят „други възможности“.
– Свършихме много голяма работа, за която съм изключително благодарен. Отношенията между балтийските държави, Полша и Чехия се сближиха много, също и чрез установяване на контакти с компаниите. В момента в консорциума (на балтийската гигафабрика – PAP) вече има над 270 компании от различни страни и те започнаха да разговарят помежду си, да се срещат, да си сътрудничат. Така че това е конкретна стойност – каза Standerski.
Както посочи, според най-новото предложение на Европейската комисия държавите членки „трябва да извадят парите предварително“ за гигафабриката в тяхната страна, още преди началото на обществената поръчка. – Засега имаме такава информация, че това трябва да бъде 17,5 процента от максималната сума, която може да бъде отделена за гигафабрика. А какви ще бъдат конкретните изчисления на Европейската комисия – това не знаем. Все още има много неизвестни. Едновременно с това има очакване държавите членки предварително да гарантират, че разполагат със средствата – посочи заместник-ръководителят на Министерството на цифровизацията.
Попитан дали такива правила фаворизират най-богатите държави в Европейския съюз, Standerski коментира, че „определено това е поемане по лесния път“, на което европейските държави „не заслужават“.
На въпрос дали до европейската обществена поръчка за гигафабрики ще бъдат допуснати световните big tech компании, заместник-министърът отговори, че ведомството „в момента не открива в предложението за регулации на Европейската комисия изключване на компании извън Европейския съюз“.
Събеседникът на PAP каза, че „не иска да отсъжда“ дали върху решението на Европейската комисия може да е повлиял лобизъм от страна на big tech компаниите, тъй като „никого не е хванал за ръката“. – Но със сигурност това е ограничаване на смелата визия, която Европейската комисия имаше още в началото на тази година. Визия, която оценявах като пробивна, защото според мен това беше план за напълно ново отваряне в рамките на инвестициите в Европейския съюз. Със съжаление приех факта, че Комисията ограничава своите планове, защото това според мен е във вреда на по-нататъшното развитие на Европейския съюз – каза той.
Той предаде, че Полша все още ще се застъпва за създаването на гигафабрики в рамките на европейски консорциуми. – Ще каним и други държави да подкрепят тази позиция. Докато Европейската комисия има законодателна инициатива и това е нейното предимство пред другите институции – отбеляза.
Отнасяйки се до шансовете, които ще има полският проект след промяната на правилата, заместник-министърът оцени, че „задачата сега е много по-трудна“, но – както увери – Министерството на цифровизацията „ще направи всичко, за да бъде офертата от Полша възможно най-добра“. – Ще напомня, че не ни даваха големи шансове за фабрика за изкуствен интелект, а ние строим две. Така че това не е първото предизвикателство, с което се изправяме – обобщи той.
Standerski предаде, че в началото на януари е планирана среща с представители на Министерството на финансите относно бюджета за гигафабриката. Докато официално регулациите на Европейската комисия относно гигафабриките трябва да се появят през втората половина на януари.
От информацията, предадена от заместник-министъра на цифровизацията, става ясно, че в първоначалния проект приносът на Полша към балтийската гигафабрика е трябвало да възлезе на около 550 млн. евро, но не еднократно, а в по-дълга времева перспектива – от 2027 година до 2031 година.
Европейската комисия допускаше две големи локации и неопределен брой по-малки „антени“. Докато Министерството на цифровизацията разглеждаше създаването на първия център в една от петте локации в Полша: в Познан (основен кандидат е компанията Beyond.pl), във Вроцлав (Политехника Вроцлавска), във Варшава (Междудисциплинарен център за математическо и компютърно моделиране на Варшавския университет), в Краков (Nowa Huta Przyszłości SA) и в Скавина (град в Малополското войводство, основен кандидат е компанията Polcom). Тези локации бяха избрани от 10 кандидатури въз основа на анализ, между другото, на наличието на техническа инфраструктура на терена и достъпа до електроенергийната мрежа с мощност поне 25 MW.
– Гледахме също достъпа до твърда инфраструктура, като летище и противопожарни пътища. Обръщахме внимание и на сертификатите, що се отнася например до енергийната ефективност, въпроса за физическата сигурност, свързването на оптични влакна и така нататък. От 10 локации 5 имаха реализирани при себе си над половината от изискваните параметри – каза Standerski. След приемането на заявлението за балтийската гигафабрика от Европейската комисия ведомството трябваше да стартира формален конкурс за избор на първата локация.
Standerski се отнесе също до опасенията на жителите относно шума, изгорелите газове и високото потребление на вода и енергия от центровете за данни, планирани от частни компании, между другото в община Michałowice в Мазовецкото войводство. Той увери, че „при избора на локации за проекти като гигафабрика се е стремяло да се избират терени, отдалечени от населени места, индустриални зони или места, където подобна инфраструктура вече съществува и може да бъде разширена“.
– Окончателните решения за разрешенията за строеж и оценката на въздействието върху околната среда на конкретно място, например за защитата на реките, принадлежат на местните органи, като старостата или воеводата. Ако се появи някакъв протест на жителите и съответният орган установи, че не може да се строи гигафабрика на даден терен, тогава Министерството на цифровизацията ще се съобрази с такова решение – увери Standerski.
През февруари тази година председателката на Европейската комисия Ursula von der Leyen обяви, че фондът на ЕС InvestAI с бюджет в размер на 20 млрд. евро ще финансира пет гигафабрики за изкуствен интелект в Европейския съюз. През юни тази година 16 държави членки, включително Полша, изпратиха 76 предварителни заявления по този въпрос. Първоначално Европейската комисия трябваше да покани държавите да подават официални заявления в края на 2025 година.
Според заявлението за Baltic AI GigaFactory инвестицията трябваше да струва 3 млрд. евро, тоест около 12,7 млрд. злоти. 65 процента от тази сума трябваше да дойдат от частния сектор, а 35 процента – от публичния сектор, от които половината (17,5 процента) трябваше да осигурят Полша, Литва, Латвия и Естония, а другата половина (17,5 процента) – Европейската комисия.
Европейската комисия на своя уебсайт посочи, че фабриките за изкуствен интелект са динамични екосистеми, които подкрепят иновациите, сътрудничеството и развитието в областта на ИИ. На територията на Европейския съюз трябва да бъдат създадени 13 такива. В Полша първата фабрика за ИИ се изгражда в Академичния компютърен център Cyfronet AGH в Краков (Gaia AI Factory), а втората с име Piast-AI трябва да бъде създадена в Познан. (30.12.2025)