go to the original language article
БЕОГРАД – Министърът за европейска интеграция Nemanja Starović изрази увереност, че 2026 г. ще бъде добра година за евроинтеграциите на Сърбия и че ще бъде преодоляна политическата блокада, възникнала поради неотварянето на клъстер три, като оцени, че най-доброто решение би било да се разгледа приемането на целия регион на Западните Балкани в членство. „От 1 януари започна председателството на Република Кипър на Съвета на Европейския съюз. Кипър е към нас много благосклонна, приятелска, ще се осмеля да кажа, и братска държава и вярвам, че ще даде един допълнителен тон и импулс, за да бъде преодоляна тази формална политическа блокада“, каза Starović в интервю за Танјуг.
Той оцени, че процесът на европейска интеграция на Сърбия протича по един много динамичен начин и добави, че Сърбия продължава да върши своята работа и на ежедневна основа комуникира и сътрудничи с Европейската комисия. „Вярвам, че тази 2026 година ще бъде много добра година за Сърбия и когато говорим за нашето стопанско, икономическо развитие, но и когато говорим за процеса на интеграция на Сърбия в ЕС“, каза Starović. На въпрос дали съществува политическа воля да се решат вътрешните проблеми, които често се споменават като пречка за отварянето на клъстер 3, Starović отговори, че политическа воля съществува и че Сърбия изпълнява всичко онова, което представлява нейни задължения или задачи в процеса на интеграция в ЕС. „Когато говорим за глава 35, в която е включен диалогът между Белград и Прищина, това представлява един специфичен суспензивен механизъм в нашия присъединителен процес, какъвто няма нито един друг кандидат за членство в ЕС. Въпреки това, мисля, че е узряло съзнанието сред всички ключови вземащи решения, че именно страната от Прищина е тази, която е отговорна за липсата на напредък в процеса на диалога, че отговорността не лежи върху Република Сърбия, че ние бяхме страната, която винаги е била готова и склонна към диалог“, каза Starović. Той добави, че Белград през предходната година е направил някои от важните стъпки в посока на пацификация на отношенията с Прищина, сред които е и призивът към сърбите да участват в местните и провинциалните избори, така че сега, както казва, топката е в двора на Прищина.
Той каза, че ще работим усилено, за да реализираме в зададените срокове всички точки от нашата реформена програма и добави, че правителството през тази година продължава да реализира националната програма за приемане на правните достижения на ЕС, като добави, че тя е поставена много амбициозно. „Паралелно с това реализираме нашата реформена програма, с която отключваме финансовите траншове от Плана за растеж на ЕС за Западните Балкани. Създаваме предпоставки, гледайки извън рамките на самия клъстер 3, за отваряне на клъстер номер 2, за отваряне на клъстер номер 5, но и за достигане на онези необходими преходни критерии в глави 23 и 24, което всъщност е необходимо, за да получим възможност да започнем със затварянето на онези глави, които междувременно през предходните години бяха отворени“, каза Starović за Танјуг. Той добави и че се работи по програми, които постепенно интегрират Сърбия в единния европейски пазар. „Тук имам предвид пълното оперативно прилагане на SEPA механизмите, тъй като на Сърбия още през май миналата година ѝ беше одобрен достъп до единното пространство за плащания в евро и до края на първата половина на тази година ще имаме пълно оперативно прилагане. За нас много важен процес е влизането на нашата държава в зоната без роуминг на ЕС, за да бъдат най-накрая премахнати и тези много високи тарифи за използване на мобилен телефон и мобилен интернет в рамките на ЕС за нашите граждани“, каза Starović.
На въпрос кога Сърбия може да очаква изплащането на първите траншове от Плана за растеж, министърът отговори, че през 2025 година държавата е получила изплащане на средства за предплащане в размер на 7 процента, тоест 111 милиона евро. „Не всички партньори от Западните Балкани са стигнали до този момент и са получили средства за финансиране. Също така ние през 2025 година подадохме два искания за изплащане на средства, тоест за първия и втория транш. През януари тази година се подава искане за изплащане на третия транш и според последната информация, която получаваме от Европейската комисия, са инициирани процедурите за изплащане на този първи транш в размер на 68 милиона евро, което със сигурност очакваме с нетърпение“, каза Starović. За разлика от някои партньори от Западните Балкани, добави той, на Сърбия досега не е бил отменен нито един транш, тоест не се е стигнало до намаляване на средствата, които са на нейно разположение поради евентуални закъснения. На въпрос дали смята, че отсъствието на сръбски представител от последната среща на върха ЕС–Западни Балкани в Брюксел ще повлияе негативно на оценката за евроинтеграциите, Starović отговори, че не мисли, че ще има негативни последици от този вид. „Това беше необходим ход на Сърбия, тъй като Съветът на Европейския съюз с повторното отсъствие на политически консенсус на всички 27 държави членки за отваряне на клъстер номер 3 изпрати много лошо послание към гражданите на Сърбия“, каза Statović.
Той добави, че подобно лошо политическо послание е изисквало един сериозен политически отговор. „Когато говорим за това лошо послание, ако вие имате пет години поред препоръка на Европейската комисия, която е единствената компетентна, която единствена има апарат и механизми за мериторна оценка дали Сърбия е провела всички онези необходими реформи, за да се стигне до отваряне на клъстер 3, и след това въпреки тази обновена положителна препоръка, до отваряне на клъстер 3 да не се стигне – с това се изпраща послание, с което, от една страна, се обезкуражават всички онези ключови носители на реформените процеси в Сърбия, а от друга страна се дава най-добрият подарък на всички противници на идеята за интеграция на Сърбия в ЕС, както на вътрешен, така и на международен план“, каза Starović.
Министърът оцени и че през миналата година е направена важна стъпка към повишаване на степента на съгласуваност с европейската външна политика и посочи, че това е било разпознато и в годишния доклад на Европейската комисия, която е установила, че Сърбия е повишила степента на съгласуваност от 51 процента на 63 процента. „Наше задължение е да правим това по един постепенен начин до онзи момент, тоест деня, когато станем пълноправен член на ЕС, когато получим място на онази маса, където се вземат решенията, и тогава от този момент сме задължени да бъдем сто процента съгласувани. Това в този момент не е възможно, въпреки че съществуват определени, изразени очаквания на отделни държави членки, това вече сега да бъде така“, каза Starović. На въпрос какво мисли за предложението на президента Aleksandar Vučić целият регион на Западните Балкани да бъде приет заедно в ЕС, Starović отговори, че то е много разумно, рационално и осъществимо. „Въпреки че в този момент не съществува този вид политическа воля подобна реалистична и добронамерена инициатива да бъде разгледана и приета по сериозен начин, вярвам, че времето ще покаже, месеците, може би и годините, които са пред нас, че това всъщност е единственото реално осъществимо решение, било че го разглеждаме през призмата на политиката или пък през онзи технически процедурен ъгъл“, каза Starović. Като взема предвид сложните процедури в заключителната фаза на процеса на разширяване на ЕС, добави той, най-оптимално би било да се разгледа групов прием на целия регион на Западните Балкани в членство в ЕС и по този начин да се избегне създаването или засилването на съществуващите граници в рамките на региона и да се допринесе за необходимия мир и стабилност, а с това и за напредъка.
Той оцени и че рано или късно мнозина ще заемат позициите, на които в момента е президентът на Сърбия. На въпрос дали ще има разширяване на ЕС до края на мандата на председателката на ЕК Ursula von der Leyen, министърът отговори, че както в самия Брюксел, така и в ключовите столици на държавите членки на ЕС тече активен дебат около процеса на разширяване, тоест необходимостта от преструктуриране на самия процес. „Говори се и за някакви възможни различни форми на членство с по-малко права и по-малко задължения, с премахване на правото на вето за новите членки и така нататък. Несъмнено е, че съществува политическа воля да се стигне до разширяване през следващите няколко години, но дали това на практика ще бъде осъществимо, мисля, че никой още не може с сигурност да каже“, оцени Starović. (3 януари)