Силјановска-Давкова: Странно е да се позоваваш на Копенхагенските критерии при разширяването, а да настояваш за балкански искания

Охрид – Международният ред вече не се основава на международното право, а още по-малко на справедливост, етика и морал, а открито се позовава на силата, оръжието не мълчи, а се активира, дебатата за хармонията с природата затихва, евроатлантизмът не е синоним на съгласуван и солидарен алианс, подчерта президентката Гордана Сиљановска-Давкова в обръщението си на традиционния годишен прием за представителите на дипломатическия корпус в Охрид.

– В анархичната международна система, при отсъствие на спирачки и противотежести, неограничената и несанкционирана власт има тенденция да расте, така че и относително силният става слаб спрямо свръхсилния. Именно затова малките държави заедно със средните трябва да бъдат най-гласовитите поддръжници на мултилатерализма в ера на разюздан мултиполяризъм, старо-нови голиати, както и на неоунилатералистична геополитическа, икономическа и енергийна доминация, каза Сиљановска – Давкова. 

За изминалата година тя посочи, че Македония е била надежден партньор на ЕС, отговорен, активен и надежден член на НАТО, доказан фактор на стабилност в региона.

– Ние не можем да бъдем Пенелопа, която, чакайки Одисей, нон стоп променя конституцията по искане на някого отвън, забравяйки, че тя е закон над законите, тоест lex superior, който трябва рядко и с трепереща ръка да се променя… Как е възможно, тоест не е ли лицемерие и цинизъм да се позоваваш на национален конституционен патриотизъм и на консенсуса като преграда срещу промяна на конститутивните актове на ЕС, а да искаш от една държава да изпълни „само още едно условие“, да направи „само още една отстъпка и конституционна промяна“, защото така искал съседът, така препоръчвал докладчикът или Европейският съвет, каза тя, като при това подчерта тежестта на живота в перманентна несигурност.

Странно е, посочи Сиљановска-Давкова, „да се позоваваш на Копенхагенските критерии, а да настояваш за балкански искания, да очакваш реформи и върховенство на правото, а да толерираш билатерализация, ветоизация и двойни стандарти. Демокрацията се учи от демократи и с демократи. Доверието се гради чрез разбиране и подпомагане, а не чрез поставяне на условия и изнудване“. 

В условията на реални военни рискове, но и на климатични, енергийни и икономически сътресения, сигурността, както каза тя, не е само въпрос на география и територия – а и на устойчивост на институциите, стабилност на обществото и доверие на гражданите.

– Ние сме малка държава, но културно и духовно конкурентоспособен актьор. За нас, както и за всички вас, идентичността не е аргумент против ЕС, а аргумент за ЕС, защото Европа е богата именно заради своето разнообразие… Колко пъти сме доказвали, че можем да бъдем партньор, който персонифицира ценности, а не проблеми, въпреки че постоянно ни третирате като проблематични – каза Сиљановска – Давкова.

За разширяването на ЕС тя каза, че то не е тест само за кандидатите, а и за европейския демократичен капацитет и надеждност, с бележката, че ако правилата важат по различен начин, тогава те са инструмент на политическа произволност.

– В крайна сметка Западните Балкани не са проблем на поглъщателния капацитет на Съюза. Напротив, интеграцията на региона е въпрос на сигурност, на стабилност и на геополитическа рационалност във време на нарастващо геополитическо съперничество, каза президентката, като при това подчерта, че добросъседството не бива да бъде алиби за блокада, диалогът не бива да се превръща в инструмент за поставяне на условия, Европейският процес не бива да се превръща в арена, в която двустранното ще диктува европейското, каза президентката.

Тя още подчерта, че ако разширяването се превърне в механизъм, в който всеки нов член получава право да „пре-дефинира“ пътя на следващия, тогава Съюзът ще загуби онова, което го прави Съюз: принципа на правна предвидимост и равенство.

– Поставя се въпросът: дали европейската интеграция е процес, който европеизира кандидатите, или процес, който рискува да балканизира европейската политика на разширяване? Ние не искаме специално отношение. Не искаме привилегия. Искаме разширяването да се върне там, където му е мястото: в рамката на Копенхагенските критерии, в рамката на меритокрацията, в рамката на реформите и върховенството на правото. Само така европейската перспектива ще остане надеждна. Само така надеждата ще остане рационална, а не сантиментална. И само така ЕС ще спечели битката за вдъхновяващ, уважаван международен актьор, подчерта Сиљановска-Давкова.

 (21 януари 2026)