mk flag go to the original language article
This article has been translated by Artificial Intelligence (AI). The news agency is not responsible for the content of the translated article. The original was published by MIA.

Охрид – Международният ред вече не се основава на международното право, а още по-малко на справедливост, етика и морал, а открито се позовава на силата, оръжието не мълчи, а се активира, дебатата за хармонията с природата затихва, евроатлантизмът не е синоним на съгласуван и солидарен алианс, подчерта президентката Гордана Сиљановска-Давкова в обръщението си на традиционния годишен прием за представителите на дипломатическия корпус в Охрид.

– В анархичната международна система, при отсъствие на спирачки и противотежести, неограничената и несанкционирана власт има тенденция да расте, така че и относително силният става слаб спрямо свръхсилния. Именно затова малките държави заедно със средните трябва да бъдат най-гласовитите поддръжници на мултилатерализма в ера на разюздан мултиполяризъм, старо-нови голиати, както и на неоунилатералистична геополитическа, икономическа и енергийна доминация, каза Сиљановска – Давкова. 

За изминалата година тя посочи, че Македония е била надежден партньор на ЕС, отговорен, активен и надежден член на НАТО, доказан фактор на стабилност в региона.

– Ние не можем да бъдем Пенелопа, която, чакайки Одисей, нон стоп променя конституцията по искане на някого отвън, забравяйки, че тя е закон над законите, тоест lex superior, който трябва рядко и с трепереща ръка да се променя… Как е възможно, тоест не е ли лицемерие и цинизъм да се позоваваш на национален конституционен патриотизъм и на консенсуса като преграда срещу промяна на конститутивните актове на ЕС, а да искаш от една държава да изпълни „само още едно условие“, да направи „само още една отстъпка и конституционна промяна“, защото така искал съседът, така препоръчвал докладчикът или Европейският съвет, каза тя, като при това подчерта тежестта на живота в перманентна несигурност.

Странно е, посочи Сиљановска-Давкова, „да се позоваваш на Копенхагенските критерии, а да настояваш за балкански искания, да очакваш реформи и върховенство на правото, а да толерираш билатерализация, ветоизация и двойни стандарти. Демокрацията се учи от демократи и с демократи. Доверието се гради чрез разбиране и подпомагане, а не чрез поставяне на условия и изнудване“. 

В условията на реални военни рискове, но и на климатични, енергийни и икономически сътресения, сигурността, както каза тя, не е само въпрос на география и територия – а и на устойчивост на институциите, стабилност на обществото и доверие на гражданите.

– Ние сме малка държава, но културно и духовно конкурентоспособен актьор. За нас, както и за всички вас, идентичността не е аргумент против ЕС, а аргумент за ЕС, защото Европа е богата именно заради своето разнообразие… Колко пъти сме доказвали, че можем да бъдем партньор, който персонифицира ценности, а не проблеми, въпреки че постоянно ни третирате като проблематични – каза Сиљановска – Давкова.

За разширяването на ЕС тя каза, че то не е тест само за кандидатите, а и за европейския демократичен капацитет и надеждност, с бележката, че ако правилата важат по различен начин, тогава те са инструмент на политическа произволност.

– В крайна сметка Западните Балкани не са проблем на поглъщателния капацитет на Съюза. Напротив, интеграцията на региона е въпрос на сигурност, на стабилност и на геополитическа рационалност във време на нарастващо геополитическо съперничество, каза президентката, като при това подчерта, че добросъседството не бива да бъде алиби за блокада, диалогът не бива да се превръща в инструмент за поставяне на условия, Европейският процес не бива да се превръща в арена, в която двустранното ще диктува европейското, каза президентката.

Тя още подчерта, че ако разширяването се превърне в механизъм, в който всеки нов член получава право да „пре-дефинира“ пътя на следващия, тогава Съюзът ще загуби онова, което го прави Съюз: принципа на правна предвидимост и равенство.

– Поставя се въпросът: дали европейската интеграция е процес, който европеизира кандидатите, или процес, който рискува да балканизира европейската политика на разширяване? Ние не искаме специално отношение. Не искаме привилегия. Искаме разширяването да се върне там, където му е мястото: в рамката на Копенхагенските критерии, в рамката на меритокрацията, в рамката на реформите и върховенството на правото. Само така европейската перспектива ще остане надеждна. Само така надеждата ще остане рационална, а не сантиментална. И само така ЕС ще спечели битката за вдъхновяващ, уважаван международен актьор, подчерта Сиљановска-Давкова.

 (21 януари 2026)